Определение № 5961 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2388/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Постъпило е искане от ДЗЗД „Д- Арт“, с което се иска да бъде изменено Решение № 4072 от 16.04.2025 г., постановено по адм. д. № 2388 по описа на Върховен административен съд за 2025 година, като бъдат присъдени изцяло направените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането - Ректор на Технически университет - Варна е депозирал становище за неоснователност на искането. Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. С Решение № 4072 от 16.04.2025 г., постановено по адм. д. № 2388 по описа на Върховен административен съд за 2025 година е оставено в сила Решение № 104/30.01.2025 г. по преписка № КЗК-1097/2024 г. на Комисия за защита на конкуренцията. В хода на касационното производство, процесуалният представител на ДЗЗД „Д-Арт“ е направил искане за присъждането на направените по делото разноски. Представен е договор за процесуално представителство и адвокатски услуги, в който е описано договорено възнаграждение в размер на 48000 лева, както и доказателства, че същото е своевременно заплатено. С решението си съдът е присъдил в полза на ДЗЗД сумата 4800 лева, представляваща направени от страната разноски за адвокатско възнаграждение, като се е съобразил с направеното от възложителя възражение за прекомерност на претендирания за репариране от ответната по касационната жалба страна адвокатски хонорар. При така установеното от фактическа страна, съдът приема искането за неоснователно. В практиката си съставите на Върховен административен съд неведнъж са обръщали внимание на обстоятелството, че в производствата по ЗОП не може да се приеме, че е налице точно и ясно определен материален интерес, поради което е в правомощията на съда да прецени фактическата и правна сложност на спора, при съобразяване с конкретните данни по делото. В случая, молителят се позовава на правна уредба на ВКС, която не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес, в какъвто смисъл е и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. При запознаване със съдържанието на молбата, станала повод за настоящото произнасяне се установява, че е налице съществено несъответствие между търсената за присъждане сума в размер на 48000 лева и сочената като действително заплатена от касационния жалбоподател за оказване на правна помощ от адвокат – 9600 лева. Цитираната в искането по чл. 248 от ГПК практика, е напълно неотносима и без каквато и да е връзка с производството по настоящото административно дело. Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение