Решение № 2857 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10156/2009 г.

Решение № 2857 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10156/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Руска Стоянова Дардова от гр. Перущица, Пловдивска област, против решение № 604/8.05.2009 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив, 15 състав, по адм. д. № 1004/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, по пощата-в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Руска Стоянова Дардова против Решение № 915У/05.07.2006 г. на ОСЗГ-Стамболийски, с което по реда на чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ са обезщетени наследниците на Стоян Димитров Лозанов за 0.800 дкр. зем. земя на стойност 126 лв., с 126 броя ПКБ на стойност 126 лв. За да постанови решението си административният съд е приел следното: По делото е безспорно установено, че на наследниците на Стоян Димитров Лозанов, една от които е настоящата жалбоподателка, е признато правото на собственост върху процесния имот-нива от 0.800 дкр., осма категория, находяща се в землището на гр. Перущица, м."Долчинката", но поради това, че имотът е застроен, т. е. попада в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е отказано реалното възстановяване на имота. С последващо решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ № 915У/12.12.2000 г. на ПК-Перущица, е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост, съобразно площта и категорията на същата земя, което е влязло в сила. Общата стойност на обезщетението е определена в размер на 126 лв. Жалбоподателката е претендирала обезщетяване със земя от държавния, респективно-общинския поземлен фонд, но поради липса на свободни земи ПК-Перущица е взела решение да не се извършва обезщетяване на собствениците със зем. земи. В настоящото производство на оспорване подлежи видът на обезщетяването, дали то следва да бъде извършено със земя или с поименни компенсационни бонове. От събраните писмени доказателства е безспорно, че наследниците на Стоян Димитров Лозанов могат да бъдат обезщетени относно процесния имот единствено с поименни компенсационни бонове, както е приел и административният орган. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение. Касаторът счита, че неправилно е определена оценката на земята и и че следва да бъде обезщетена със земя, а не с компенсационни бонове. Ответната страна - ОСЗГ, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище по касационната жалба, заинтересованата страна - Георги Стоянов Лозанов - също. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на Пловдивския административен съд е правилно. Установено е наличие на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка е посочено, че стойността на обезщетението в размер на 126 лева не е предмет на правния спор. Производството касае оспорване видът на обезщетението. След преценка на доказателствения материал по делото, съдът е направил правилен извод, че наследниците на Стоян Д. Лозанов могат да бъдат обезщетени относно процесния имот единствено с поименни компенсационни бонове на стойност 126 лева, както е решено и от административния орган. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, на основание влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение за стойността на обезщетението: 1.със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение-с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент от общината по ал. 16. 2.с поименни компенсационни бонове-в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19, ал. 9 от ЗСПЗЗ. С оспореното решение на ОСЗГ - Перущица е издадено на основание чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ. По делото е приложено искането на правоимащото лице за обезщетяване със земя от ОПФ или ДПФ и следователно не е налице първата предпоставка на тази разпоредба. Няма данни да е налице и втората предпоставка, препращаща към случаите по чл. 19, ал. 9 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 9 от ЗСПЗЗ, ОСЗ се произнася с решение за определяне на правото на обезщетение по ал. 4, т. 3 /обезщетяване на собствениците с поименни компенсационни бонове/, когато при условията на чл. 35, ал. 1 актовете на съда или на органите по поземлена собственост са били постановени или представени след определяне на коефициента по ал. 5. За да приеме, че единственият начин за обезщетяване на наследниците на Стоян Димитров Лозанов е този с поименни компенсационни бонове, съдът се е позовал единствено на представено от ОСЗ протоколно решение № 1/2001 г. на ПК-Перущица, от което е видно, че ПК е решила, поради липса на свободни зем. земи от ДПФ и ОПФ на територията на община Перущица, да не извършва обезщетяване на собствениците със земеделска земя. Това решение няма мотиви, в него не е посочено на какво се основава изводът за липса на земи от ДПФ и ОПФ на територията на община Перущица и фактическото твърдение на ответната страна, съдържащо се в него, не е подкрепено от данните по делото. При постановяването на решението си съдът не е изискал от административния орган цялата преписка във връзка с процедурата по определяне на земите от общинския и държавния поземлен фонд, предназначени за обезщетяване на правоимащите, за да се установи дали действително липсват земи от ДПФ и ОПФ на територията на община Перущица. Не е изяснено проведени ли са процедури по чл. 19, ал.: 6,10,11,12,14,16 от ППЗСПЗЗ. Видно от приложеното по делото писмо изх. № 04-05/04 от 09.01.2009 г., Началникът на ОСЗ "Стамболийски" е изпратил на съда заверен препис от искането за начина на обезщетяване на наследниците на Стоян Димитров Лозанов, както и заверен препис от протоколно решение на бившата ПК-Перущица по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, като го е уведомил, че в ОСЗ "Стамболийски"не се съхранява Решение на Общинския съвет. Съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В конкретния случай в тежест на ОСЗ е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Останалите доводи в касационната жалба за неправилно определяне стойността на обезщетението са неотносими към правния спор, тъй като предмет на същия не е решение на ОСЗ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 222, ал. 2 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, IV-то отделение,