Определение № 853 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1221/2023 г.

Производството е по реда на чл.47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявени от Ч. Г. К. искове с правно основание чл.47, ал.2 от ЗМТА за прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 28.03.2013г. по арб. дело № 1090/2013г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, евентуално за неговата отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ЗМТА. С решението Ч. Г. К. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 12 179,73 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 80 лв. – разноски по арбитражното дело и сумата от 693,59 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба ищецът твърди, че не е получавал препис от арбитражното решение, не му е предадена връчената чрез работодателя му покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20148410401435/2014г. по описа на ЧСИ Н. М., както и че в поканата не е отбелязано, че изпълнителното дело е образувано за събиране на вземане, установено с влязло в сила арбитражно решение. Поради това поддържа, че за арбитражното решение е узнал едва на 18.04.2023г., когато ангажираният от него адвокат се е запознал с книжата по изпълнителното дело в кантората на съдебния изпълнител. Излага съображения, че по арг. на чл.270 от ГПК нищожността на арбитражното решение може да се установява безсрочно, тъй като предвиденият в чл.48 от ЗМТА тримесечен срок касае само предявяването на искове за отмяна на арбитражното решение. В тази връзка поддържа, че арбитражното решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 от ЗМТА, поради постановяването му по неарбитрируем спор. По отношение на евентуално съединените искове по чл.47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ЗМТА твърди, че е налице недействителност на обективираната в договора за кредит арбитражна клауза, противоречие на арбитражната процедура на закона и липса на независимост и безпристрастност на арбитражния съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страната, приема следното: Допустимостта на исковете е обусловена от предявяването им в тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение от молителя. Тъй като в ЗМТА липсва специална разпоредба, която да изключва приложимостта на този срок по отношение на основанието по чл.47, ал.2 от ЗМТА, нито е налице препращане към процесуални норми на ГПК, касаещи защита срещу нищожно съдебно решение, спазването на срока е от значение за допустимостта както на исковете за отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47, ал.1 от ЗМТА, така и на исковете за признаване нищожност на арбитражното решение на основанието по чл.47, ал.2 от ЗМТА. Доколкото проверката относно допустимостта на исковата молба следва да се извърши служебно от сезирания със спора съд, с разпореждане от 01.08.2023г. е изискана информация от ЧСИ Н. М. относно датата, на която на длъжника по изп. дело №20148410401435/2014г. - Ч. Г. К., е връчена покана за доброволно изпълнение. В отговор на указанията на съда, с писмо с вх. №9702/09.08.2023г. съдебният изпълнител е представил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20148410401435/2014г. и обратна разписка на „М и БМ Експрес“ ООД. От обратната разписка се установява, че изпратената до Ч. Г. К. покана за доброволно изпълнение е връчена на 29.01.2018г., чрез работодателя му – „Атлантик“ АД. Връчването е осъществено надлежно по реда на чл.46, ал.2 от ГПК. В поканата е посочено, че изп. дело № 20148410401435/2014г. на ЧСИ Н. М. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.10.2013г. по т.д. № 5833/2013г. на СГС, Търговска колегия, VI-8 състав, с който Ч. Г. К. е осъден да заплати в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД посочените в него суми, както и че задължението по изпълнителното дело възлиза на: 12 179,73 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2013г. до окончателното изплащане на задължението; 823,59 лв. – присъдени разноски; 1652,58 лв. – разноски по изпълнителното дело; 346,80 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 66,00 лв. – други такси. Видно от поканата, към нея е приложен и препис от изпълнителния лист. Действително в поканата не се съдържа информация за конкретно арбитражно дело и решение по него, но следва да се отчете, че в представеното от ищеца копие на изпълнителен лист от 10.10.2013г. по т.д. № 5833/2013г. на СГС, Търговско отделение, VI-8 състав, арбитражното решение е индивидуализирано с посочване на номер, дата, арбитражно дело и арбитър, както и е възпроизведен диспозитивът на това решение. С оглед на тези данни, следва да се приеме, че ищецът е уведомен за атакуваното арбитражно решение на 29.01.2018г., когато поканата за доброволно изпълнение и приложеният към нея изпълнителен лист са му връчени по реда на чл.46, ал.2 от ГПК. Във връзка с уведомяването на ищеца за арбитражното решение чрез връчването на поканата за доброволно изпълнение настоящият състав съобразява последователната практика на ВКС, обективирана в определение №17/20.01.2016г. по ч.т.д. № 3579/2015г. на ВКС, I т.о., определение №613/24.09.2013г. по ч.т.д. №3099/2013г. на ВКС, II т.о., определение №31/22.01.2016г. по ч.т.д. №1982/2015г. на ВКС, I т.о., определение №153/04.02.2016г. по т.д. №930/2015г. на ВКС, II т.о., определение №175/10.07.2018г. по т.д. №1308/2017г. на ВКС, I т.о., определение №31/23.04.2018г. по ч.т.д. №613/2018г. на ВКС, II т.о., определение №132/23.02.2018г. по ч.т.д. №464/2018г. на ВКС, II т.о., определение №244/26.04.2018г. по ч.т.д. №168/2018г. на ВКС, II т.о. Дори и да се приеме за вярно поддържаното от него твърдение, моментът на връчване не се променя от факта, че работодателят не му е предал книжата. Изпълнението на задължението по чл.46, ал.2, изр.2 ГПК не е част от изискванията за редовност на връченото съобщение. Наред с това самият ищец в исковата молба заявява, че от момента на получаването на книжата, работодателят е започнал ежемесечно да удържа суми от трудовото възнаграждение на ищеца, съответно същият е узнал за изпълнителното производство, образувано въз основа на оспорваното от него арбитражно решение. Предвиденият в чл.48, ал.1 от ГПК преклузивен срок е започнал да тече от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение – 29.01.2018г., и е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, изпратена на 27.06.2023г. по електронна поща. Поради изложеното исковата молба на Ч. Г. К. се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,