Определение № 50058 от 09.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2976/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение №640 от 03.05.2022г по в. гр.дело № 3747/2021г. на Софийски апелативен съд, с което в обжалваната от Прокуратурата на РБ осъдителна част е потвърдено първоинстанционното решение от 19.07.2021г по гр.д № 10902/2020г на Софийски градски съд, по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 9 000 лева .Искът е предявен от М. К. М. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в извършителство на престъпление по чл.195, ал.1 т.3 НК в съучастие ,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д № 21855/2018г на СРС ,след близо осемгодишно наказателно преследване,като до пълния размер на поисканото обезщетение от 30 000 лева отхвърлянето на иска е потвърдено с обжалвано решение ,в тази част влязло в сила като необжалвано пред настоящата инстанция. Въззивният съд е приел за установено ,че към момента на образуване на досъдебното производство и привличане на ищеца като обвиняем в извършване на взломна кражба на чужда движима вещ от авто-морга в [населено място], М. е бил на 30год възраст.Не е осъждан Взетата мярка за неотклонение е подписка .На 09.06.2016г обвинението е било прецизирано и предявено отново,в извършване на същото деяние ,за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до 10 години Обвинителният акт е внесен в съда през 2018г, като по образуваното н.о.х.д № 21855/2018г на СРС са проведени пет съдебни заседания с участие на ищеца.Постановена е оправдателна присъда и е отменена мярката за неотклонение „подписка”. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 06.03.2020г Наказателното преследване е продължило 7 години ,9 месеца и 22 дни ,за който преиод ищецът е търпял обичайните свързани с обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление неимуществени вреди.Към момента на повдигане на обвинението е бил в млада възраст,бил е трудово ангажиран ,имал е семейство с две деца.Търпял е най- леката мярка за неотклонение ,но продължително време и ограниченията свързани с нея също са взети предвид.Твърде дълго време ищецът е бил в неизвестност за бъдещето си и е търпял негативните емоции и тревоги, произтичащи от качеството му на обвиняем.Взети са предвид и показанията на изслушан свидетел.Съдът е приел ,че негативните изживявания, страхът от ефективно осъждане и душевно безпокойство в степента, установена при ищеца, са пряка и непосредствена последица от обвинението и за обезщетяването на тези вреди ,предвид интензитета и периода през който са търпяни ,е справедливо и достатъчно обезщетение от 9000 лева. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД .Поддържа се ,че решението е в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г.,основание по чл. 280 ал.1 т.1,редл първо ГПК.Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД поради завишаването му, резултат от разрешен при противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос, обоснован като липса на изложени мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите.Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК,защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането. По прилагането на чл. 52 от ЗЗД,като разрешен в противоречие с установената практика на ВКС материалноправен въпрос, се изтъква противоречие на въззивното решение с решени № 135 от 2016 г по гр.д № 158/2016г на ВКС ІІІ г.о, реш. № 67 от 2019г .по гр.д № 3166/2018г на ІV г.о на |ВКС,реш. №311/2018г на ІV г.о на |ВКС Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ. Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа правен въпрос,конкретно привързан към решаващо съобразените от въззивния съд обстоятелства от значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД, не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил. Изтъкнатите в касационната жалба оплаквания,които се преформулират като обосновка на изложението, са че липсват мотиви по отношение на причинната връзка, което не кореспондира със съдържанието на решението- в тази насока въззивният съд е изложил мотиви.Обсъдени са фактите и връзките между фактите, обсъдени са доводите и оплакванията на Прокуратурата като въззивен жалбоподател. За да е конкретен,правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда, обусловили изхода на делото. В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема характера и естеството на неимуществените вреди,защо приема тези вреди за свързани с повдигнатото обвинение и са изтъкнати обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението по размер Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г Решението на САС е постановено в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и не е налице противоречие с тази изтъкната задължителна практика. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т.1, ГПК по поставения въпрос за прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД,или за необходимостта причинните връзки да се доказват. Обжалваното въззивно решение не противоречи на установената съдебна практика на ВКС по двата въпроса, включително изтъкнатата от Прокуратурата на РБ в изложението, според която критерият за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактен, включва винаги конкретни факти,относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно Също така,в съответствие с установената практика на ВКС въззивният съд е приел (реш.№ 50 от 2016г.по гр.д № 4675/2015г ІV г.о на ВКС, реш. № 480/2013г по гр.д № 85/2012г ІV г.о и др.) че незаконното обвинение разбираемо предизвиква реакция в личността и води до негативни преживявания, оценени в конкретна степен,а още повече когато са ангажирани и гласни доказателства в подкрепа на ищцовите твърдения, както и в случая.Приложените към изложениетотри съдебни решения от практиката на ВКС не обосновават противоречие по този въпрос, нито по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.