Определение № 123 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1932/2022 г.

С решение № 4673 от 31.07.2020г, постановено по гр.д.№ 6327/2017г. Софийският градски съд, първо гражданско отделение, четвърти състав, е осъдил Н. П. М., И. В. М. и З. В. М. да заплатят на В. К. И. на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по 9105.44лв. всеки; обезщетение за имуществени по 894.56лв. и изтекла мораторна лихва по 3328.67 лв. С въззивното решение № 64 от 17.01.2022г., постановено по гр.д.№ 3354/2020г. Софийският апелативен съд, гражданска колегия, втори състав е приел, че присъденото на В. К. И. обезщетение за неимуществени вреди представлява справедлив еквивалент на доказаните от ищеца болки и страдания в резултат на увреждането. По отношение на имуществените вреди съдът е приел, че те не се дължат глобално и не се дължат лихви за тях от момента на увреждането, поради липса на своевременна изискуемост, поради което следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди за всеки един направен разход за лечение и изследвания със законната лихва от датата на извършването му. В диспозитива на въззивното решение волята в мотивите на съда по отношение на правилността на първоинстанционното решение за неимуществени вреди не е отразена – липсва диспозитив, с който в тази част решението на Софийския градски съд се потвърждава. Допуснатото несъответствие сочи на очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК от Софийския апелативен съд, след което делото да се върне за разглеждане на подадената срещу въззивното решение касационната жалба от Н. П. М., И. В. М. и З. В. М.. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение