Решение № 7628 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Варна, чрез гл. юрк. Тодорова като процесуален представител, против решение № 5400 от 19.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1810/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изменението на КККР на землището на [населено място], извършено без издаване на заповед от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна, състоящо се в нанасяне на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 72709.38.202 и вписване на собственост за 610 кв. м ид. част на Л. Х. Л.. Касаторът претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – началникът на СГКК – Варна, В. Л. Р., Г. Р. Д., Е. И. Б., Ж. И. Д., И. Д. Ч., Й. П. Й., Л. Й. Р., Р. Й. Г. и Р. Д. Т. не вземат становище по касационната жалба. Ответниците – Д. Р. Д., чрез адв. Хеския като особен представител, и Л. Х. Л., в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е оспорено изменение на КККР, извършено без заповед от началника на СГКК - Варна, за поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 72709.38.191, 72709.38.192, 72709.38.198, 72709.38.199 по КККР на землището на [населено място], община Варна, одобрена със заповед №18-29 от 23.04.2015 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се в отразяване на ПИ с идентификатор № 72709.38.202 и вписване на собственост за 610 кв. м ид. ч. на Л. Х. Л. с нот. акт [заличен текст] от 22.03.2024 г. на Службата по вписванията. Изменението е извършено въз основа на заявление, подадено от същия с рег. № 01-266654/15.05.2024 г. С обжалваното решение е отхвърлено като неоснователно оспорването на жалбоподателя община Варна срещу направеното изменение на КККР на [населено място]. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното действие е извършено от компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл. 53а във вр. с чл. 52 и чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва, че в производството по чл. 52 и чл. 53 ЗКИР страните се уведомяват единствено за предприетото действие от административния орган, което е изпълнено. Излага съображения, че писмена форма за действителност на волеизявлението в случая не е необходима, тъй като издаването на индивидуален административен акт чрез действие е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 53а ЗКИР, поради което общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 АПК са неприложими, а фактическите и правни основания за извършеното изменение се съдържат в документите към административната преписка. Достига до извод, че оспореният индивидуален административен акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон. В тази връзка приема, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 5 и чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР, които изискват снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот и сравнение между данните, вписани в кадастралния регистър и източникът, удостоверяващ тези данни, като констатираното несъответствие между тях е основание за изменение на КККР. От фактическа страна приема, че представеният от заявителя Л. Л. пред административния орган констативен нотариален акт, вписан в Службата по вписвания с [заличен текст] от 22.03.2024 г., с приложена скица-проект от 19.02.2024 г., представлява от външна страна редовен титул за собственост, удостоверяващ правото му на собственост върху процесния имот. Сочи, че проверката на СГКК се ограничава до това дали актът съдържа достатъчно данни за идентификация на страните и имота, но няма правомощия да контролира дейността на нотариуса в производството по издаването му и направените изводи относно принадлежността на правото на собственост. Излага съображения, че доколкото процесният акт не е оборен по надлежния ред, административният орган е длъжен да приеме, че посоченото в него лице е собственик на имота. Позовавайки се на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което установява, че ПИ с идентификатор 72709.38.202 е идентичен с имот 183 по помощния кадастрален план към плана на новообразуваните имоти (КП към ПНИ) със собственик Л. Л. и същият не е бил нанесен в действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-338/21.10.2019 г., нито в някой от предходните планове, достига до извод, че административният орган е бил длъжен да измени КККР, за да отстрани несъответствията между данните. Приема, че в случая не е приложим реда по чл. 134а, ал. 2 ЗУТ, като първо трябва да се отрази поземления имот с неговото местоположение, граници и собственик по представения констативен нотариален акт и след това да се заяви изменение на влезлия в сила ПУП от заинтересованото лице. Счита, че при липсата на спор за материално право между жалбоподателя и вписания в КР Л. по отношение на нанесения имот не са налице отрицателните предпоставки за изменение на действащ ПУП в случай, че не е налице хипотезата на чл. 134а, ал. 4 ЗУТ. По тези съображения първоинстанционният съд приема, че оспореното изменение на КККР е извършено при правилно приложение на материалноправните норми и в съответствие с целта на ЗКИР да се актуализират кадастралните данни по реда и на основанията, регламентирани в закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, включително назначената по делото СТЕ. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото не се спори, че Л. Л. е собственик на 610 кв. м ид. част от ПИ с идентификатор 72709.38.202, за който е издаден констативен нотариален акт № 5/21.03.2024 г., чието нанасяне в КККР е предмет на оспорване в първоинстанционното производство. Съгласно заключението на вещото лице имотът е идентичен с имот пл. № 183 по помощния КП към ПНИ със собственик Л. Л. и представлява част от ПИ с идентификатор 72709.38.77, за който е издаден акт за общинска собственост 9974/10.09.2018 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Варна с вх. рег. № 25126/13.09.2018 г., акт [заличен текст]. Със заповед № 1119/18.03.2020 г. на заместник-кмета на община Варна от актовите книги за общинска собственост е отписан ПИ с проектен идентификатор 72709.38.202 с площ 796 кв. м, изцяло попадащ в ПИ 72709.38.77 с площ 20288 кв. м по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-29/23.04.2015 г. на изп. директор на АГКК, изменени със заповед №18-5828/28.07.2015 г. на началника на СГКК - Варна. В съдебно заседание в първоинстанционното производство процесуалният представител на община Варна изрично заявява, че жалбоподателят не оспорва собствеността на Л.. От данните по делото се установява също, че ПИ с идентификатор 72709.38.202 не е нанесен в кадастралната основа, използвана за изработване на ПУП – ПРЗ от 2019 г., за него не е отреден урегулиран поземлен имот с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, поради което и не е издадена заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ. Основният спорен въпрос по делото, касаещ законосъобразността на оспореното изменение на КККР, е свързан с реда, по който ПИ с идентификатор 72709.38.202 е следвало да бъде нанесен в кадастралната карта, а собственикът на идеални части от него – вписан в КР. Правилен и обоснован е изводът на съда, че предмет на оспорване са действия по изменението на КККР на началника на СГКК – Варна, които представляват волеизявления, носещи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Настоящият съд споделя и извода, че изменението е извършено от компетентен орган, при спазване на изискванията с оглед посоченото от органа правно основание - чл. 53а ЗКИР, предвиждащ случаите на изменение на КККР без издаване на заповед, както и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд приема, че общото посочване на чл. 53а ЗКИР като правно основание за извършване на оспорените действия, без конкретизиране коя от предвидените в тази разпоредба хипотези е изпълнена, не обосновава незаконосъобразност на изменението на КККР, доколкото от наличните по административната преписка доказателства се извеждат фактическите основания, сочещи на приложението на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР (в относимата редакция, ДВ, бр. 57/2016 г.) по отношение на нанасянето на ПИ с идентификатор 72709.38.202 и чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР по отношение вписването на Л. Л. като собственик в КККР. Съобразно чл. 52, ал. 2 ЗКИР оспореното изменение е извършено след снабдяване на заявителя в административното производство с констативен нотариален акт за собственост на идеални части от ПИ с проектен идентификатор 72709.38.202, вписан в Службата по вписванията, който е издаден въз основа на скица-проект №15-166338-19.02.2024 г. на СГКК – Варна. Неоснователно е възражението на касатора за незаконосъобразност на оспореното изменение на КККР поради неспазване на предвидения в чл. 134а ЗУТ ред. Цитираната разпоредба урежда хипотеза на възлагане изработването на проект за изменение на ПУП по чл. 16 ЗУТ, като същата е неотносима по отношение на заявеното изменение на КККР. Противно на наведения в касационната жалба довод наличието на влязъл в сила план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, новообразуваните УПИ по който са нанесени в одобрената КК, не е пречка за последващото й изменение по реда на чл. 53а във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР. В случая следва да се има предвид, че изменението на КККР по чл. 52 ЗКИР и по чл. 54 ЗКИР се извършва в две отделни процедури, регламентирани в закона, които започват и протичат по различен ред, съответно приключват с различни актове. Разпоредбата на чл. 53а, ал. 1 ЗКИР предвижда, че в случаите по чл. 52 ЗКИР измененията в КККР се извършват без издаване на заповед, докато чл. 54, ал. 4 ЗКИР, касаещ отстраняване на непълноти и грешки, изисква издаването на такава. Процедурата по чл. 52 ЗКИР е специална спрямо тази по чл. 54 ЗКИР, като при извършването на изменение в КККР в хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР, възприета от административния орган и съда, не се дължи преценка за наличието на спор за материално право. След представяне на вписан констативен нотариален акт за собственост, за СГКК - Варна възниква задължение да отрази данните за имота и титуляра в кадастралния регистър. Административният орган не разполага с правомощие да извършва проверка относно валидността и противопоставимостта на нотариалния акт, нито да разрешава евентуални спорове за собственост между лица, представящи конкуриращи се титули за права върху един и същи имот. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от Наредба № РД -02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, която предвижда, че за територията на приет проект за изменение на КККР, изработен в съответствие с подробен устройствен план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ до представяне на влязъл в сила ПУП, СГКК не извършва изменения в границите на поземлените имоти и не приема проекти за такива изменения. От данните по делото се установява, че оспореното изменение на КККР е извършено във връзка със заявление рег. № 01-266654/15.05.2024 г., а скицата-проект № 15-166338/19.02.2024 г., въз основа на която е съставен констативния нотариален акт на Л., послужил като основание за изменението на КККР, е издадена в изпълнение на заявление от 09.02.2024 г. ПУП - ПРЗ по чл. 16 ЗУТ, одобрен със заповед № Г-338/21.10.2019 г. на заместник-кмета на община Варна, влиза в сила на 26.06.2020 г., т. е. преди заявяване на оспореното изменение на КККР, от което следва, че не е налице соченото нарушение на цитираната разпоредба на подзаконовия нормативен акт. Неоснователни са твърденията на касатора, че скицата-проект, послужила за издаване на констативния нотариален акт за собственост на заявителя, е издадена по заявление на Л. от 09.11.2019 г. Съгласно писмо на началника на СГКК – Варна от 02.12.2024 г. по посоченото заявление е издадена скица-проект от 13.10.2021 г. В шестмесечния срок на валидност на същата не е поискано изменение на КККР и не във връзка с нея са извършени оспорените действия. Неоснователен е и доводът на касатора за засягане правото на собственост на трети лица предвид настъпилия вещноправен ефект на плана по чл. 16 ЗУТ, тъй като община Варна не може да предявява чужди права. Предвид изложеното, изводът на съда за законосъобразност на оспореното изменение на КККР е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото ответниците имат право на разноски, но такива не следва да се присъждат поради липсата на искане в този смисъл, заявено до приключване на устните състезания в настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение