Определение № 3901 от 16.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3796/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от С. М. С. за отмяна на определение № 2698/26.09.2023 г. по ч.гр.д. № 3796/2023 г. на ВКС, представляваща по същество молба по чл. 248 ГПК. С нея молителят иска да бъде отменено определението в частта, в която е осъден на основание чл. 77 ГПК да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС сумата от 15 лв. за разглеждане на частната му жалба, по която е образувано производството пред ВКС. В частната жалба се излагат съображения, че осъждането е незаконно, тъй като долустоящият съд не е длъжен да събира държавна такса за горестоящия съд, а освен това за частна жалба срещу разпореждане няма държавна такса. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: С определение № 2698/26.09.2023 г., постановено по настоящото дело, е потвърдено разпореждане № 3369/16.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1624/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната поради нередовност една от поредица частни жалби, подавани от С., за разглеждането на които същият не внася държавна такса поради убеждението си, че такава не се дължи. Тъй като за частната жалба, по която е постановено определение № 2698/26.09.2023 г., жалбоподателят също не е внесъл държавна такса, с определението е осъден да я заплати по реда на чл. 77 ГПК. За разглеждането на частни жалби срещу определенията на съда се прилагат разпоредбите на чл. 274 и сл. ГПК, а по силата на препращащата норма на чл. 279 ГПК същите правила се прилагат и спрямо частни жалби срещу разпорежданията на съда. Едно от изискванията за редовност на частната жалба е да бъде внесена държавна такса за разглеждането й съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 261, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, тази държавна такса е в размер на 15 лв. Задължение на администриращия съд, пред който се подава жалбата (в случая апелативния съд), е да следи за изпълнение на изискванията за редовност, вкл. дали е внесена държавната такса за разглеждането й и да изпрати на горната инстанция редовна жалба. По подадената частна жалба, инициирала настоящото производство, са дадени указания за отстраняване на нередовностите, като бъде внесена дължимата държавна такса, но това за пореден път не е изпълнено от С.. Макар поведението му да е квалифицирано като злоупотреба с право, частната му жалба е изпратена за разглеждане на ВКС. Тъй като до постановяване на акта на ВКС държавната такса не е внесена, жалбоподателят е останал задължен за нея и правилно е осъден да я заплати по реда на чл. 77 ГПК. Липсват основания за изменение или отмяна на обжалвания акт и подадената молба следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,