Решение № 306 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4715/2008 г.

Решение № 306 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4715/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. М. П. и Х. К. К. срещу решение № 214 от 29.04.08 г. по гр. д. № 3/08 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално - за неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които никоя от страните не е поставяла, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и втората инстанция не е имала основание да обезсилва това решение. Ответникът в производството П. П. М. от гр. Х. оспорва жалбата. С определение № 485/08.06.09 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за разликата между произнасяне по непредявен иск и даване на грешна квалификация на предявения иск и какви са правомощията на въззивната инстанция в двата случая. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: Предявен е иск за присъждане на част от стойността на извършени подобрения в съсобствен недвижим имот. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че през 2002 г. ищецът П. П. М. е закупил недвижим имот в с. К., Хасковска област, съставляващ УПИ *, кв. 26 по плана на селото, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, а впоследствие, с влязло в сила решение по гр. д. № 273/2003 г. на Хасковския районен съд било признато за установено между него и ответниците в настоящото производство Ж. М. П. и Х. К. К., че първата е собственик на * ид. част от имота, а втората - на 1/6 ид. част от него. Тъй като през 2003 г. ищецът извършил в имота редица подобрения, той е поискал от съда да му бъдат присъдени съответните суми, с които ответниците са се обогатили неоснователно. С решение от 10.08.2007 г. по гр. д. № 45/06 г. на Хасковския окръжен съд искът е бил частично уважен. Прието е, че с предявяването на иска за собственост по предходното дело, владението на ищеца в настоящото производство е било смутено и затова отношенията по повод извършените от него подобрения следва да се уредят по правилото на чл. 59 от ЗЗД, предвид и несъгласието на останалите съсобственици с извършването на подобренията, изразено в молба от 16.08.2001 г. Затова е присъдена по-малката измежду двете суми - тази, с която се е увеличила стойността на имота и сумата, изразходвана за извършване на подобренията. Прието е, че по-малка е увеличената стойност на имота -. С. квотите на съсобственост, ответницата П е осъдена за заплати на ищеца припадащата и се част от 3002 лв., а ответницата К, 67 лв., като за разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен. Решението на първата инстанция е обезсилено от въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Прието е, че фактическата обстановка по делото навежда на изводи за добросъвестно владение от страна на ищеца, поради което е неприложима правната квалификация на иска по чл. 59 от ЗЗД и чл. 30 от ЗС. Същевременно е прието, че предявеният иск е по чл. 59 от ЗЗД и съдебният процес се е развил в тази насока, но постановеният диспозитив е различен от търсената защита, което води до недопустимост на решението на първата инстанция, като постановено по непредявен иск. Решението е неправилно. Съгласно чл. 209, ал. 1, изр. 3 от ГПК (отм.), сега чл. 270, ал. 3, изр. последно от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Тази хипотеза следва да се разграничава от случаите, при които първата инстанция е разгледала предявения иск, но е дала неправилна квалификация на спорното право. В тези случаи е налице нарушение на материалния закон от страна на първата инстанция, което води до неправилност на постановеното решение, но не и до неговата недопустимост. В този смисъл мотивите на т. 12 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и изрично - решение № 1386/16.07.02 г. по гр. д. № 1341/01 г. на IV ГО на ВКС. Когато първата инстанция се е произнесла по предявения иск, но е дала грешна квалификация на спорното право, въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е задължен да даде вярната квалификация и да реши делото по същество. В този случай той няма правомощието да обезсилва решението на първата инстанция и да връща делото за ново разглеждане. В настоящия случай е бил предявен иск за присъждане на част от стойността на извършените от единия съсобственик подобрения в общия имот. Хасковският окръжен съд се е произнесъл по предявения иск. Ако въззивната инстанция е считала, че с първоинстанционното решение е дадена неправилна квалификация на иска, тя е следвало да го отмени и да реши спора по същество, но не и да обезсилва това решение. Постановеното от въззивния съд решение не е недопустимо, както се поддържа в касационната жалба, но е неправилно и следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се имат предвид постановките на т. 1 от ППВС № 6/1974 г., детайлизирани в практиката на ВС и ВКС - напр. решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр. д. № 382/94 г. на I ГО на ВС; решение № 612/25.10.95 г. по гр. д. № 375/95 г. на I ГО. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,