Решение № 3505 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11327/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от Н. Т. О. чрез процесуален представител, адвокат В.Милушева -АК - Кърджали, със съдебен адрес за призоваване гр. Кърджали, [улица], против решение № 1996 от 14.10.2025г. на Административен съд - Кърджали по адм. дело № 521/2025г. С него се отхвърля оспорване по жалба на О. против Решение № 2153-08-269/06.08.2025г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, отхвърлящо жалби срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01984614/13.06.2025г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01984626/13.06.2025г. Поддържа в касационната жалба доводи, че решението е неправилно като необосновано и в противоречие с материалния закон, като соченото нарушение на съдопроизводствените правила не е касационно основание, такова е същественото нарушение на съдопроизводствените правила, поради което не се разглежда при касационната проверка. Ответникът, директорът на ТП на НОИ- Кърджали, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна последните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ- Кърджали. С него се отхвърлят жалби срещу дадени задължителни предписания, с които се разпорежда заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Н. Т. О. за периоди 12.05.2020г. - 31.12.2021г. и 01.01.2022г. -26.12.2022г. с вид осигурен 13, декларация образец №1. Решението е мотивирано с констатациите преди издаване на задължителните предписания, че не самоосигуряващото се лице, тъй като не е извършвало дейност като регистриран земеделски стопанин, защото не е установено производство на продукция, съответно нейната продажба. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от приложената административна преписка е извел фактически и правни изводи идентични с тези на административния орган, поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Решението е постановено с подробни мотиви с обсъждане на твърденията и доводите в жалбата, при разглеждане и преценка на доказателствата, приложени с административната преписка. Изводите от фактическа страна са обосновани на доказателствата по делото относно материалните предпоставки, предвидени в КСО за наличието на правен статут на регистриран земеделски стопанин. Въведените материални характеристики по § 1, т. 3 и § 1, ал. 1, т. 5 от КСО не се установяват по делото, нито в производството пред административния орган, нито пред съда, като за целта съдът е указал доказателствената тежест с разпореждане № 1793 от 05.09.2025г., на страните. При безспорно установеното от фактическа страна, съдът е извел верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Сочените нарушения на административно производствените правила от административния орган съдът правилно приел за недоказани. Действията по проверката преди издаване на акта не са на формално изискване за действителността им, поради което на общо основание адресата на акта може да възрази, да установи факти в своя полза чрез представяне на доказателства или искане от съда да бъдат представени. При споделяне напълно на мотивите на съда, постановеното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102.25евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение