Определение № 2012 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. В. К., [ЕГН], със съгласието на неговия баща и законен представител В. К. К., чрез процесуален представител, срещу определение № 2364/22.01.2025 г. постановено по адм. дело № 12602/2024 г. по описа на Административен съд - София – град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане негова искова молба/жалба срещу Местна комисия за борба с противообществени прояви, Столична община, район „Слатина“ по преписка № 225000-9061/2024 г. по описа на 01 РУ – СДВР във връзка с прокурорска преписка № 31333/19.07.2024 г. на СРП и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – кметът на район „Слатина“ - Столична община, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното определение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултстко възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от частния жалбоподател адвокатско такова. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е посочил, че с разпореждане № 27983/20.12.2024 г. е оставено без движение производството по делото, като е указано на жалбоподателя пред него да уточни какво се обжалва в производството, ако е административен акт какви са пороците му и какво се иска от съда, ако се обжалват незаконосъобразни действия/бездействия на органа, в какво се изразяват те, периода в който са извършени и пр. В дадения срок е постъпило уточнение, с което не са отстранени констатираните нередовности. Наред с това решаващият съд е приел, че с оглед съдържанието на молбата –уточнение, не е налице годен за обжалване ИАА по смисъла на чл. 21 от АПК, както и че посочените факти и обстоятелства могат да имат значение единствено и само при издаването на окончателния акт на МКБПП, т.е. решението й, което съгласно чл. 23 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните /ЗБППМН/ подлежи на обжалване пред Районен съд. С оглед горните констатации и на основание чл. 158, ал. 3 и чл. 159, т. 1 АПК е постановено обжалваното определение. Така постановеното определение е правилно. Жалбата пред АССГ правилно е преценена като нередовна и подлежаща на оставяне без разглеждане, тъй като жалбоподателят не е отстранил констатираните нередовности на същата – не е конкретизирал кои действия и бездействия на ответника се обжалват, в какво се изразяват те и през кой период са били извършени. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че изброяването на постановени актове от органа в производството по ЗБППМН, които са част от самото производство не удовлетворяват изискванията на закона за редовност на исковата молба/жалба. Предвид изложеното е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК, а именно оставяне на жалбата без разглеждане при неотстраняване на нередовностите в срок. Налице е и второто посочено основание за прекратяване на производството пред АССГ поради недопустимост на жалбата - чл. 159, т. 1 АПК. Производството по чл. 11 от ЗБППМН приключва с издаването на окончателен акт – решение от местната комисия в състава й по чл. 11, ал. 2 от ЗБППМН, с което се: 1. налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 10 и 12; 2. прави предложение до районния съд за налагане на възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13; 3. предава материалите на прокурора, когато смята, че извършеното деяние е престъпление, освен в случаите, когато непълнолетният е освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс; 4. прекратява възпитателното дело, когато установи, че не е извършена противообществена проява или че тя не е извършена от малолетния или от непълнолетния, или че извършеното деяние е явно незначително. В конкретния случай не само не се оспорва такъв окончателен административен акт, няма и твърдения такъв да е постановен, но дори и да имаше издаден такъв, то последният, както правилно е посочил решаващият съд, се обжалва пред районен съд /чл. 23 от ЗБППМН/, поради което са правилни изводите на АССГ за недопустимост на подадената пред него жалба на това основание. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на частния жалбоподател. Такива следва да се присъдят на ответника по частната жалба в размер на 100 лева юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платими от частния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,