Определение № 692 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1204/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. С. П.-П. от [населено място] срещу въззивно решение № 599/07.11.2022 г. по в. гр. д. № 401/2022 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, имаща характер на определение, с която е отменено решение № 83 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 814/2021 г. на Петричкия районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането на съделителя Г. А. по чл. 344, ал.2 ГПК, и вместо това е постановено друго, с което К. С. П.-П. е осъдена да заплаща на Г. А. сумата 293 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползване на собствените му 4/6 ид. части от делбените имоти от датата на предявяване на иска до окончателното извършване на делбата. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Ответникът по жалбата Г. А., чрез адв. В. П., е представил писмен отговор, в който е изложил съображения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално недопустима. Определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, постановено от районен съд, подлежи на двуинстанционно обжалване. Тези определения се отнасят до т. нар. привременни мерки в делбата, могат да бъдат изменяни от постановилия ги съд и са с временен характер, тъй като имат действие само и доколкото е налице съсобственост между страните и в рамките на делбения процес. ВКС се произнася по частни жалби срещу тях само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд /т. 6 от ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС/. С произнасянето по пътя на обжалването от втората инстанция, предвиденият от законодателя път на защита е изчерпан. В случая окръжният съд е постановил обжалваното определение, действайки като въззивна инстанция, поради което същото не подлежи на касационен контрол. С оглед на това подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответната страна сумата 1200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за изготвения отговор на частната касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,