Определение № 2350 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1558/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 151, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по частна жалба от „Елит ТЗ“ ЕООД, гр. Петрич, чрез процесуален пълномощник, срещу Определение № 5391 от 03.12.2025 г., постановено по адм. д. № 2260/2025 г. по описа на Административен съд –Благоевград. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и претендира неговата отмяна. Сочи, че решението на директора на дирекция „ОДОП“ – София не му е надлежно връчено, поради което оспорването на издадения му РА пред съда не е просрочено. Ответникът по частната жалба – Директорът на дирекция „ОДОП“ – София не изразява становище по основателността й. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното определение АС- Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на „Елит ТЗ“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22000124004404-091-001 от 23.06.2025г. на органи по приходите при ТД на НАП- София, в частта, потвърдена с Решение № 1102 от 10.09.2025г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – София и е прекратил производството по делото. За да достигне до извод за недопустимост на оспорването, решаващият състав е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т.5 АПК вр. с §2 ДР ДОПК, тъй като подадената жалба не е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК. Решението на горестоящия орган е връчено на електронен адрес по чл. 28, ал.2 ДОПК на 11.09.2025г., с оглед на което срокът за съдебно оспорване е изтекъл на 25.09.2025г. Тъй като жалбата е подадена на 26.09.2025г., то съдът е приел, че същата е просрочена, респективно- недопустима. Така постановеното определение е неправилно. Основателни са доводите на частния жалбоподател, че първостепенният съд не е съобразил, че при обжалването на процесния РА по административен ред „Елит ТЗ“ ЕООД е посочило изрично друг електронен адрес за получаване на съобщения, който е различен от електронните адреси, заявени в хода на ревизионното производство. Тази промяна на адреса на кореспонденция на дружеството по смисъла на чл. 28, ал.3 ДОПК е заявена именно пред водещия производството орган по приходите в административната фаза на обжалване на РА- директорът на дирекция „ОДОП“- София, поради което той е дължал връчване на съобщението за издаденото от него решение на посочения в сезиращата го жалба електронен адрес - [ел. поща]. Тъй като това не е сторено видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път, то неправилно решаващият състав е приел, че решението на директора на дирекция „ОДОП“ – София е надлежно връчено на ревизирания чрез електронните съобщения на 11.09.2025г. Действително, на тази дата са активирани електронните препратки от електронните адреси за получаване на съобщения от електронните адреси, посочени пред ревизиращите, но не и от променения адрес за кореспонденция, който е изрично посочен пред решаващия орган. Ето защо, 14- дневният срок по чл. 156, ал.1 ДОПК не е започнал да тече на 12.09.2025г. и не е изтекъл на 25.09.2025г., с оглед на което депозираната до съда на 26.09.2025г. жалба не е просрочена. Противно на приетото от АС- Благоевград, не е налице хипотезата на чл. 159, т.5 АПК, с оглед на което постановеното от него определение се явява неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение