Определение № 501 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2024 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 942/17.01.2025 г. жалбоподателката-ищца Т. М. Т. моли съда да измени постановеното по делото определение № 6/03.01.2025 г. в частта му за разноските, с която тя е осъдена да заплати на ответницата К. В. И., направените от последната разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 1 200 лв., като ги намали до 700 лв. Молителката поддържа, че последната сума била минималният размер на адвокатското възнаграждение за депозиране на отговор на касационна жалба, както и че представителят на ответницата не извършил други процесуални действия, освен депозиране на такъв отговор и на заявление за достъп до делото, поради което счита, че не следвало да се присъжда пълният размер на възнаграждението, като изтъква и че по делото не е проведено открито съдебно заседание с участие на представителите на страните. Насрещната страна – ответницата К. И., в отговора си с вх. № 1348/24.01.2025 г. излага съображения за неоснователност на молбата, като изтъква, че процесуалният й пълномощник не само е депозирал, а е и изготвил отговора на касационната жалба, както и че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. е минималният размер по чл. 9, ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Молбата е процесуално допустима – подадена е в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като молителката не иска изменение (увеличение) на разноски, присъдени в нейна полза, а изменение (намаление) на такива, присъдени в полза на насрещната страна, не е необходимо да е спазено формалното изискване на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските, като процесуална предпоставка за допустимостта на молбата й по чл. 248 от ГПК. Направеното с нея искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на присъдените в полза на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение, е също своевременно. Ответницата е направила своето искане за присъждането на тези разноски и е представила доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителката-касатор. Поради това последната не би могла да направи мотивирано искане за намаляване на разноските, преди обявяването на постановеното в закрито заседание определение № 6/03.01.2025 г., с което по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по делото и са присъдени в полза на ответницата разноските за касационното производство. В тези случаи делото не се внася за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК може да бъде направено с молбата и в срока по чл. 248 от ГПК, което е и сторено от молителката. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съгласно отговора по преюдициално запитване, даден с решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 78, ал. 5 – in fine от ГПК, с което – чрез посочения там чл. 36 от ЗАдв – се препраща към наредбата. С оглед на това, доводите и на двете насрещни страни относно минималните размери на разноските за адвокатско възнаграждение, са неоснователни. Размерът на тези разноски следва да бъде определен при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Присъдените в случая с определение № 6/03.01.2025 г. разноски за заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение в размер 1 200 лв., не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а напротив – съответстват на действителната фактическа и правна сложност на касационното производство и обема на осъществената по него адвокатска защита от процесуалния пълномощник на ответницата, изразяваща се в изготвянето на отговора на касационната жалба, който съдържа подробно аргументирани съображения, че не са налице сочените от страна на молителката-касатор основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и подробни доводи, че последното е правилно, респ. – за неоснователност на касационната жалба. Следователно, съображенията на молителката за намаляване на присъдените в полза на ответницата разноски до размер от 700 лв. са напълно несъстоятелни. В заключение, молбата за изменение на постановеното по делото определение № 6/03.01.2025 г. в частта му за разноските следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение