Решение № 386 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г.

Решение № 386 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК . С определение № 901/09 от 21.08.2009 г. по гр. д. № 410 от 2009 г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 432 от 1.12.2008 г. по гр. д. № 1* от 2007 г. на Софийски градски съд по процесуалния въпрос за релевантните доказателствени средства, предвидени в хипотезата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК . Т. К. Т. и Л. К. Т. са подали касационна жалба срещу решение № 432 от 1.12.2008 г. по гр. д. № 1* от 2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 9.02.2007 г. по гр. д. № 6* от 2006 г. на Районен съд, гр. С., 44 състав. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл. 281, т. 3 ГПК. Ответника О. с. по з. и гори "П" не е представила отговор по жалбата. Ответниците Р. д. на г., гр. С. и Д. г. с. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 283 ГПК. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Софийски градски съд е отхвърлил предявеният установителен иск по чл. 13, ал. 2 от ЗСГЗГФ от Т. К. Т. и Л. К. Т. против ОСГК "П" за възстановяване на десет броя земи, находящи се в Горския фонд в землището на с. П. защото е намерил, че представеното извлечение от емлячният регистър от 1934 г., в които са отразени заявените от техния наследодател К, поч. на 11.03.1990 г. / у-ние за наследници от 26.09.2003 г./ притежаваните от него земи в Горския фонд на с. П. не е достатъчно доказателство. Липсват данни за това, че е станал техен собственик по силата на наследствено правоотношение и че ги е притежавал при влизане в сила на Закона, с който са били отчуждени в полза на държавата. Счел е, че ищците касатори не са установили наличието на юридическото основание на К. Т. за придобиването им в каквато насока е изискването на чл. 29 от Закона за давността, т. е. не са събрани достатъчно доказателства за правопораждащият правото му на собственост юридически факт . Направеният извод е правилен като краен резултат. По делото е представено у-ние № 94 от 13.11.2006 г. на Район "П" установяващо, че през 1934 г. в Емлячния регистър на с. П. са били заявени за данъчно облагане от К. Т. Т., наследодател на ищците, 9,1 дка горски имоти в различни местности. В това удостоверение имотите не са индивидуализирани, а са посочени само по площ и местност. Допълнително са представени и два документа, които са наречени "С"Ковачевска община" . Тези писмени доказателства обаче не обуславят изводи за наличието на собственост върху горски земи, а доказват, че в полза на лицата, посочени в тях е било предоставено ползването върху пасищата и г. в посочените местности. Правото на ползване върху горските земи не подлежи на възстановяване по ЗВСГЗГФ. Доказателства, че наследодателя на касаторите К. Т. е притежавал 80 дка гори липсват . Действително с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ не се посочват лимитативно доказателствата, с които може да се установява право на собственост от правоимащите по чл. 3 ЗВСГЗГФ, а само изброяв на примерно допустимите писмени доказателства. Документите могат по косвен път да навеждат изводи за собственост, пример за това е емлячния регистър. В същото време за да бъдат възстановени горските терени те следва да бъдат индивидуализирани. Това означава, че следва да се посочи тяхното местонахождение по местности в конкретното землище, а също така и по граници, които да ги отграничават от останалите имоти. В конкретния случай изобщо липсват писмени доказателства, които да установяват тяхната идентичност. Следователно, един от решаващите мотиви за неоснователността на установителния иск е липсата на граници на процесните горски терени, като техен съществен индивидуализиращ белег. Крайният извод в съдебното решение е обоснован и правилен поради което съдебният акт следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.