Определение № 5744 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4941/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. В. Г., чрез адв. Паров, срещу определение № 3253/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 492/2025 г. по описа на Административен съд (АС)-Пловдив. В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че жалбата е подадена преждевременно. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрисконсулт Тончева, депозира писмен отговор по частната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от частния жалбоподател. Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред АС – Пловдив е започнало по жалба от М. В. Г., срещу мълчалив отказ на „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на администратор и обработващ лични данни, да представи на жалбоподателя копия от всички сключени между нея и ответника договори за потребителски кредит в периода от 22.01.2022 г. до 25.01.2025 г. по молба изпратена чрез пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД, получена от ответника на 11.02.2025 г., съгласно известие за доставяне с баркод № ИД PS4017 0011SD 0, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент /ЕС/ 679 от 2016 г. на Европейския парламент и на Съвета (Регламента). Съдът е приел, за установено от фактическа страна, че пощенската пратка за която се твърди, че съдържа процесната молба, е била получена от ответника на 11.02.2025 г., в 14 - дневният срок жалбоподателката не получила отговор и на 06.03.2025 г. е подала жалба срещу мълчалив отказ. Съдът е приел за недоказано твърдението на ответника, че на жалбоподателката е изпратен отговор, тъй като от приетата по делото товарителница № 63014836924 не може да се направи извод за изпращача на пратката, нито за нейния получател. След обстоен анализ на относимите правни норми, съдът е приел, че в случая е налице специален срок за произнасяне от администратора съгласно чл.12,т.3 от ОРЗД, поради което към датата на подаване на жалбата- 06.03.2025 г., срокът за отговор не е бил изтекъл и жалбата се явява преждевременно подадена, при липса на годен предмет за оспорване и при липса на правен интерес. С оглед изложеното е приел, че са налице хипотезите на чл.159, т.1 и т.4 АПК и жалбата е недопустима, поради което я оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е направил правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Частната жалбоподателка, в качеството й на субект на данни, е поискала на осн. чл.15 и чл.20 ОРЗД от „Кредисимо“ ЕАД, предоставяне в 14-дневен срок на копия от всички сключени между нея и ответника договори за потребителски кредит в периода от 22.01.2022г. до 25.01.2025г., съдържащи нейни лични данни. Не се спори по делото, че искането е получено от „Кредисимо“ ЕАД на 11.02.2025г., когато за дружеството, в качеството му на администратор на лични данни по см. на чл.4, т.7 ОРЗД е възникнало задължение да предостави на молителя на осн. чл.15, т.3 от Регламента исканата информация - копие на личните данни, обработвани от администратора на лични данни в сроковете и при условията на чл.12, т.3 ОРЗД, които срокове са определени на един месец, а при необходимост два месеца от получаване на искането. Жалбата срещу мълчалив отказ е подадена от М. Г. до АС-Пловдив на 06.03.2025г., т.е преди да е изтекъл едномесечния срок за предоставяне на информацията по чл.12, т.3 ОРЗД( изтичащ на 11.03.2025г.), поради което към този момент не е бил формиран, завения за оспорване, мълчалив отказ. В тази връзка правилен е изводът на съда за липса на годен за оспорване административен акт, индивидуализиран в жалбата, както и липса на правен интерес по отношение на заявеното оспорване, поради което правилно жалбата е приета за недопустима. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение като законосъобразно трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от ответната страна, на „Кредисимо“ ЕАД на осн. чл.143, ал.3 АПК се присъждат разноски по делото за настоящата инстанция - юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение