Определение № 2654 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на „Калифея“ АД, чрез адв. Славов срещу определение № 96 от 06.01.2026г. по адм.д.№ 2910/2025г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо изх.№20-9870/28.11.2025 г. на началника на СГКК - Пловдив и е прекратено производството по делото. С доводи за незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира отмяна на определението със законните последици. В срока по чл. 232 АПК не е постъпил отговор по жалбата от ответника ответника началник на СГКК – Пловдив. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за основателна по следните съображения. С обжалваното определение на основание чл.159, т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на „Калифея“ АД срещу писмо изх.№20-9870/28.11.2025 г. на началника на СГКК - Пловдив и е прекратено производството по делото. Прието е, че оспореното писмо не съставлява отказ за разглеждане по същество на отправеното от „Калифея“ АД искане вх.№ 01-887454-11.11.2025 г. за нанасяне промени в КР за имоти с идентификатори 77270.504.5072, 77270.504.5079 и 77270.504.5081, а писмото е междинен акт, неподлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Така постановеното прекратително определение е неправилно по следните съображения: Видът на оспореният по съдебен ред административен акт се определя от съдебната инстанция с оглед заложеното в акта съдържание. Видно от съдържанието на процесното писмо, с него началникът на СГКК – Пловдив уведомява заявителя „Калифея“ АД, че заявлението му с вх.№ 01-887454-11.11.2025 г. е оставено без движение до представяне на данни за приключване на висящия спор за собственост с Община Хисаря с влязъл в сила съдебен акт, което е необходимо за преценката „дали „Калифея“ АД се явява заинтересовано по смисъла на §1,т.13 от ПДР на ЗКИР и дали искането за изменение на КР е основателно. В писмото е вписано още, че понастоящем в КРНИ за имоти с идентификатори 77270.504.5072, 77270.504.5079 и 77270.504.5081 е вписана като собственик Община Хисаря, с която „Калифея“ АД има висящ спор за собственост, а освен това данните за номер по предходен план и НТП се удостоверяват от съответната общинска администрация, а не от правоспособно лице по кадастър. Предвид изложеното обжалваното прекратително определение е процесуално незаконосъобразно, тъй като от съдържанието на писмото безспорно се установява волята на административният орган да се произнесе по заявлението на „Калифея“ АД след приключване на висящ спор за собственост пред Окръжен съд – Пловдив /не е вписан номера на делото/. Следователно се касае за акт по смисъла на чл.54,ал.1, т.1 АПК за спиране на административното производство, независимо, че органът не е спрял производството ,а го е оставил без движение. Съгласно изричната разпоредба на ал.5 на чл.54 АПК, този административен акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на гл.Х, раздел 4 от АПК. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по жалбата по реда на чл.199 и сл. от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,