Определение № 25 от 23.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2018 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. Р. Р. за изменение на постановеното по делото определение № 913/22.11.2018 г. по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 05.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 3830/2018 г. от ІІ”а” състав на Софийски градски съд, в частта, с която Г. Р. Р. е осъден да заплати на Институт по роботика към БАН сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. Договореното възнаграждение, с представения от ответника по касационната жалба договор за правна защита и съдействие е в размера, до който иска да се намали присъденото възнаграждение молителят в настоящото производство – 500 лева, като изплатеното от страната възнаграждение е с включен ДДС – общо в размер на 600 лева. Когато намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 36 от ЗАдв разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от страна по делото на адвокат, регистриран по ЗДДС, съдът трябва да вземе предвид това обстоятелство и следва да начисли ДДС, включително когато намалява размера до минималния такъв, установен с разпоредбите на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Това разрешение на въпроса ясно следва от изричната разпоредба на § 2а от ДР на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М. (съгласно която за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС), която разпоредба е съобразена от своя страна, както с разпоредбите на ЗДДС, към които препраща, така и с делегиращите разпоредби на чл. 36 от ЗАдв, към които препраща чл. 78, ал. 5 от ГПК. Това разрешение на въпроса е в съответствие и с разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не са налице основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, на основание чл.249, ал.1 ГПК. Водим от горното, съставът на ВКС