Определение № 74 от 21.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5025/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№191/08.01.2018г., подадена от Г. Д. Г. чрез адв. Я. и адв.Ш., с която се иска допълване на постановеното от ВКС решение №136 от 08.12.2017г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските като се присъдят сторените такива в производството съразмерно уважената част на иска. Насрещните страни С. Н. С. и Д. Г. С. не представят писмен отговор и не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима и редовна като подадена в срок. Разгледана по същество молбата е основателна. Касационното производство е образувано по касационна жалба на С. Н. С. и Д. Г. С. против въззивно решение № 123/02.06.2016 год., постановено по в. гр. д. № 73/2016 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 323/04.12.2015 г. по гр. д. № 380/2015г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която С. Н. С. и Д. Г. С. са осъдени да заплатят на Г. Д. Г. на основание чл. 45, вр. с чл. 52 и чл. 86 ЗЗД сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на майка й В. Р. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2011г. до окончателното й изплащане. Отговор на касационната жалба е подаден от Г. Д. Г. чрез адв. Я. и адв.Ш.. Съшият е с вх.№4208 от 29.09.2016г. С отговора е заявено искане за присъждане на разноски и към него е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащането на адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 2500лв. Искането за присъждане на разноски е поддържано и в открито съдебно заседание, в което е представен и списък на разноските, в който е посочена сумата 5534,64лв. –общо заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита пред всички инстанции. В отделните дела са приложени и договорите за правна защита и съдействие, удостоверяващи уговорения и заплатен хонорар в размер на посочената сума. С Решението си по делото ВКС, състав на ІІІ г. о., частично е уважил касационната жалба като е намалил размера на дължимото в полза на ищцата обезщетение за имуществени вреди до сумата 10000лв. С това решение съдът е пропуснал да пререши въпроса за разноските, сторени от страните в производството, като е недопустимо служебно да допълни решението си в тази насока. В законовоустановения срок молба за допълване по реда на чл.248 ГПК чрез присъждане на сторените в производството разноски съразмерно уважените размери на исковете е подадена единствено от ищцата-ответник по касационната жалба. Поради изложеното и предвид диспозитивното начало в процеса са налице предпоставки за допълване на решението единствено в частта на дължимите в полза на ищцата разноски по производството. За да се произнесе по искането така, както е заявено с молбата, съдът съобрази следното: Ищцата е предявила претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000лв., за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за погребение – в размер 626,22лв., за присъждане на месечна издръжка в размер 250лв. за времето от 10.01.2011г. до навършване на пълнолетие -10.01.2013г., за присъждане на месечна издръжка в размер 250лв. за времето от 10.01.2013г. до настъпване на причини и условия за изменение или прекратяване на последната. Претендирала е и законните лихви върху горните суми. Като краен резултат в полза на ищцата са присъдени обезщетение за неимуществени вреди в размер 10 000лв., ведно със законната лихва от 10.10.2011г. до окончателното й изплащане, както и 100лв. месечна издръжка за времето от 10.01.2011г. до навършване на пълнолетие -10.01.2013г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от 10.01.2011г. до окончателното изплащане. Останалите претенции са отхвърлени като неоснователни. Предвид уважената част на претенциите от сторените в производството пред трите инстанции разноски в общ размер 5534,64лв. в полза на ищцата се дължи сумата от 603лв. Това налага решението на ВКС да се допълни по реда на чл.248 ГПК като се отмени въззивното решение в частта, имаща характер на определение, относно присъдените в полза на ищцата разноски / частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответниците С. са осъдени да заплатят на Г. разноски за първата инстанция в размер 374,64лв. и в частта, с която ответниците С. са осъдени да заплатят разноски за въззивното производство в размер 1000лв./ и вместо това ответниците С. бъдат осъдени да заплатят на Г. сумата 603лв. - разноски за трите инстанции съразмерно уважения размер на претенциите. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,