Определение № 138 от 19.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 1179/2019 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, касаеща разглеждането на ЧНД № 350/2019 г. по описа на Елинпелинския районен съд. Въз основа на искане на Районна прокуратура - Раднево, в Радневския районен съд е било образувано ЧНД № 189/2018 г., относно настаняване на лицето С. Г. М. за задължително лечение на основание чл. 155 от Закона за здравето. Поради невъзможност за откриване на С. М. и призоваването й на известните адреси с определение № 110/21.11.2018 г., съдията-докладчик на основание чл. 251, ал. 1 от НПК е спрял производството по ЧНД № 189/2018 г. След получаване на информация, че М. е променила местоживеенето си, като е регистрирала постоянен и настоящ адрес в [населено място], общ. Е. П., [улица] с определение № 141/26.11.2019 г. Радневския районен съд е възобновил производството по ЧНД 189/2018 г. Със същото определение е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Елинпелинския районен съд като компетентен да разгледа същото, тъй като според чл. 156, ал. 1 от Закона за здравето, задължителното настаняване и лечение на лицата се постановява с решение на районния съд по настоящия адрес на лицето. С разпореждане № 50 от 05.12.2019 г. по ЧНД № 350/2019 г., съдията-докладчик при Елинпелинския районен съд е констатирал, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като всички свидетели по делото живеят в района на Радневския районен съд. Поради това е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне на компетентния съд за разглеждане на искането по чл. 155 от Закона за здравето. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че не са налице условията по чл. 43, т. 1 от НПК и делото следва да се разгледа от Елинпелинския районен съд. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че не са налице предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, предвид следните съображения: Определящо условие съобразно чл. 43, т. 1 от НПК е много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд, като по този начин се постига процесуална икономия, с оглед своевременно разглеждане на производството при минимални разходи. В конкретния случай в искането на РП - Раднево, както и в разпореждане №258/03.07.2018г. на Радневския районен съд по ЧНД №189/2018 г., е посочен за призоваване само един свидетел, а именно Р. П. И.. Съответно, не е налице изискването на чл. 43, т. 1 от НПК, което да налага по необходимост промяна на местната подсъдност. Затова делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване на Елинпелинския районен съд. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение