Определение № 134 от 07.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 456/2022 г.

Делото е образувано по частна жалба на Й. К. С., със съдебен адрес - [населено място], чрез пълномощника му адвокат К. Т., срещу определение №60446/15.12.2021 год. по ч. гр. дело №4665/2021 г. на Върховния касационен съд, ІII г. о. Жалбоподателят е конституиран с определение от 13.07.2021 г. по възз. гр. д. № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд на мястото на починалата в хода на процеса Ж. С. К.. С обжалваното определение по ч. гр. дело №4665/2021 г. е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба с вх. № 67090/27.09.2021 г. срещу определение № 60315 от 23.09.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 3117/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С последното определение е потвърдено определение № 1570/ 11.05.2017 г. по възз. гр. д. № 2082/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната въззивната жалба на Ж. К. и М. Р. М., подадена срещу решение № 6/29.12.2014 г. по гр.д. № 14818/2012 г. на Софийски градски съд и е прекратено въззивното производство. В частната жалба са твърди, че определението на състава на ВКС е неправилно и е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното определение, че с първото определение на ВКС е потвърдено определението на Софийския апелативен съд, с което е върната въззивната жалба. Определението на състава на ВКС е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол, защото законодателят не е предвидил процесуална възможност и ред този съдебен акт да бъде атакуван пред следващ състав на ВКС. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащите развитието на делото определения, когато са постановени от апелативен съд, подлежат на еднократен контрол пред Върховния касационен съд. С произнасянето на касационния съд по подадената частна жалба, инстанционният контрол върху постановения акт се изчерпва. Оттук следва, че ВКС е бил сезиран с частна жалба срещу определение, което не подлежи на обжалване. Частната жалба правилно е оставена без разглеждане като недопустима. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.