Определение № 113 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2016 г.

Производството е по чл. 288, ал. 1ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, срещу решение № 2305 от 20.11.2015 г. по гр. д. № 904/2015 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено допълнително решение № 454 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 429/2011 г. на Софийски окръжен съд в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от Държавата, представлявана от министъра на рагионалното развитие срещу С. Б. С. и М. Л. Б. Х. искове по чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 39959.06 лв. до пълния предявен размер от 112107.37 лв. срещу всеки от тях. От първоначалното решение, постановено от Софийски окръжен по гр. д. № 429/2011 г. на 21.08.2014 г., се установява, че съдът е бил сезиран с предявени при условията на субективно и обективно съединяване искове по чл. 108 ЗС срещу С. Б. С. и М. Л. Б. Х. за ревандикация на недвижим имот с идентификатор 65231.919.36 по кадастралната карта на [населено място] и построените в него осем сгради, съединени с искове по чл. 73, ал.1 във вр. с чл. 93 ЗС и искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на описани имоти без основание за времето от 18.10.2002 г. до 01.03.20011 г. Софийски окръжен съд с първоначалното решение е уважил ревандикационния иск като е приел за установено по отношение на ответниците, че описаните в исковата молба поземлен имот и построените в него сгради са собственост на държавата. Произнесъл се е и по съединените парични искове. Това решение е обжалвано от ответниците по иска пред въззивния Софийски апелативен съд. Те са сезирали съда и с въззивна жалба срещу допълнителното решение, постановено по исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. От данните по гр. д. № 904/2015 г. на Софийски апелативен съд се установява, че то има за предмет четири въззивни жалби. В проведеното открито съдебно заседание от 12.10.2015 г. съдът след като е констатирал, че са отстранени нередовностите на въззивна жалба вх. № 2661 от 16.12. 2014 г., подадена срещу постановеното от Софийски окръжен съд допълнително решение № 454 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 429/2011 г., е дал ход на делото по същество за произнасяне само по тази възивна жалба. Производството по въззивното дело е висящо по отношение на останалите въззивни жалби включително и тези срещу решението в частта, с която са уважени ревандикационните искове. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, с което е потвърдено допълнителното решение, е преждевременно изпратена за разглеждане от касационния съд. Искът по чл. 59 ЗЗД, предявен срещу касаторите, е обусловен от изхода на иска по чл. 108 ЗС, поради което по касационната жалба, по която е образувано настоящото производство, съдът ще се произнесе след приключване на въззивното производство по иска по чл. 108 ЗС. Това е основание образуваното производство да се прекрати и делото върне на въззивния Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 904/2015 г. с произнасяне по въззивните жалби срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени ревандикационните искове. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.