Определение № 1676 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2487/2023 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК.

„Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. В. е поискало да бъде спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 771 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 1635/2022 г. на Апелативен съд - София (АС - София), седми граждански състав, с което, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 260529 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 16733/2017 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, I - 16 състав, дружеството е осъдено на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 286 ЗЗД да заплати на ищцата М. Б. Н. следните суми:

• 26 820 лв. с ДДС, представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по т. 10, вр. т. 4. 2. и т. 4. 3 от договор за правно обслужване Д Услуга № 62/03.11.2011 г. за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. (от по 5 364 лв. с ДДС ежемесечно), ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 22.11.2017 г. до изплащането;

• сумата от 212 123. 38 лв. с ДДС, представляващ сбор от неизплатено адвокатско възнаграждение, дължимо по т. 11, вр. с т. 4. 1 от горецитирания договор за представителство пред съда по 72 броя дела, подробно описани в титулната част на въззивното решение (без претенцията по т. 25 - за сумата от 100 лв., частично предявени от общо 240 лв. по ч. гр. д. № 1546/2013 г. на АС - София) и

• сумата от 32 181 лв. с ДДС, представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по т. д. № 862/2017 г. на АС - София, шести състав, ведно със законната лихва върху сумата, от завеждане на исковата молба - 22.12.2017 г. до изплащането.

Към молбата (с вх. № 6910 от 14.06.2023 г. по регистъра на ВКС) са приложени преписи от първоинстанционното и от въззивното решение, чието спиране на изпълнението се иска. Приложен е също екземпляр от платежно нареждане с дата 13.06.2023 г. за внесена от молителя сума в размер на 271 125 (двеста седемдесет и една хиляди сто двадесет и пет) лева по специалната сметка на ВКС, което обстоятелство е удостоверено от счетоводството на съда чрез извършената на 14.06.2023 г. справка, вкл. и че сумата е налична по сметката към тази дата. Установява се също, че от застрахователното дружество е подадена в срок касационна жалба (с вх. № 13911 от 14.06.2023 г. по регистъра на АС - София) срещу въззивното решение в уважената част на исковете по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 286 ЗЗД, към която като приложение се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Налице е редовно сезиране на касационния съд с жалба срещу въззивното решение в осъдителната му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на касатора (длъжник по изпълнението) да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума и съобразно изложеното по-горе това задължение е изпълнено.

Предвид на горните факти са осъществени предпоставките на разглежданото основание за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение до частта на присъдената сума за главница общо от 271 125 лв., тъй като паричните вземания според обективирния в това решение резултат възлизат общо на 280 420. 38 лв. (26 820 лв. + 221 419. 38 лв. + 32 181 лв.). Налага се, че внесеното по надлежната сметка на ВКС обезпечение не съответства по размер на присъдената от въззивния съд сума (съгласно удостовереното в приложения платежен документ), поради което молбата е частично основателна и следва да бъде уважена чрез спиране изпълнението на въззивното решение без частта относно присъдените вземания по т. 50 - за сумата от 759 лв. с ДДС, по гр. д. № 20999/2015 г. на СРС, 27 състав и по т. 72 - за сумата от 8 496 лв. с ДДС, по гр. д. № 6264/2012 г. на СГС, ГО, 7 - ми състав.

По тези мотиви, Върховният касационен съд, ГК, състав на III г. о.