Решение № 1840 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10380/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Л. И., подадена чрез пълномощника адвокат Ц. Замфиров, против решение № 950 от 09.07.2025 г., постановено по адм. дело № 429/2025 г. по описа на Административен съд София - област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 18-868-03.02.2025 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Софийска област. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на органа, възприети и от съда, че не е налице спор за материално право по отношение на границата на двата процесни имота. Моли за отмяна на атакуваното решение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - началник на СГКК Софийска област, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Ответникът - И. Б. А., чрез пълномощника си адвокат Ц. Миланов, в представени писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба и по подробно изложени съображения моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът - Р. Л. Г., не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Производството пред АССО е образувано по жалба на И. И. срещу заповед № 18-868-03.02.2025 г., с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], общ. Божурище, обл. Софийска, одобрена със заповед № РД-18-126/01.08.2023 г., изразяващо се в промяна на границата между имот с идентификатор (ПИ) [ПИ] и [ПИ], в съответствие с регулационната граница между отредените за тях урегулиран поземлен имот (УПИ) [УПИ] и УПИ [УПИ], двата в кв. 27 по регулационния план на същото село, одобрен през 1966 г. С изменението площта на [ПИ], собственост на И. И. и Р. Г., съгласно нотариален акт [заличен текст], се намалява от 807 кв. м. на 784 кв. м., а площта на [ПИ], собственост на И. А., съгласно нотариален акт [заличен текст], дело № 633/2016 г. се увеличава от 852 кв. м. на 875 кв. м. Следователно площта с която се намалява единият имот и се увеличава другият, е 23 кв. м. Изменението е поискано със заявление от 28.11.2024 г. от И. А. като собственик на [ПИ], като съгласно титула й за собственост площта на имота е 841 кв. м. Съгласно приложената към заявлението обяснителна записка на проекта, целта на изменението е промяна на границите на поземления имот в съответствие с документа за собственост, която обаче е по-голяма от квадратурата посочена в него. За така поисканото изменение на КККР са уведомени собствениците на [ПИ], като възражение е подал И. И., че съществува спор за материално право по отношение границите между двата имота и изразява несъгласие площта на имота му да бъде намалявана. За да отхвърли жалбата срещу заповедта първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, като при съпоставка на записванията в титулите за собственост на страните, заснемането на имотите по кадастралната карта и отреждането им по регулационния план, вещото лице е дало заключение, че УПИ [УПИ] на И. И. и Р. Г. по план е 792 кв.м., от които собствени са 456 кв. м. и придадени по регулация - 336 кв.м., а останалите площи на имотите съответстват на проекта за изменението, като разликите са в рамките на допустимата грешка. Кредитирайки заключението съдът е достигнал до извода, че притежаваната площ от [ПИ] по документа за собственост възлиза на 456 кв. м., а след изменението се увеличава на 784 кв. м. Поради това е прието, че няма намаляване на квадратурата на имота и не се засяга правото на собственост на И. И.. Това е мотивирало АССО да отхвърли възражението му за наличие на спор за материално право, във връзка с твърдяно давностно владение. Позовал се е неангажирането на доказателства за висящо дело между страните по отношение процесните имоти. Оспореното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КККР, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние, съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. По смисъла на § 1, т. 16 от ДР ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая от извършеното геодезическо заснемане, което е представено с проекта за изменение се установява, че не е налице несъответствие в границите и очертанията на имота на И. А. и на съседния имот спрямо действителното им състояние, като двата имота са заснети в кадастралната карта, одобрена през 2023 г., в съществуващите на място граници. Заради големите различия в стойностите между притежаваните площи по титулите за собственост, тези по регулационния план от 1966 г. и заснетите в кадастралната карта, източникът на данни за границите на имотите следва да се приеме в хипотезата на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗКИР - съществуващите на място материализирани граници, тъй като означеното на място състояние явно несъответства с правото на собственост на страните, за да се приложи б. „а“ на същата точка. Освен това съдът неправилно е отхвърлил хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, позовавайки се единствено на квадратурата на ПИ 77400.700.704, която след одобреното изменение се намалява и става 784 кв. м., тъй като това не е единствения критерии, идентифициращ имота. Според цитирания текст, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, като в тази хипотезата началникът на СГКК следва да откаже да изменени КККР, съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От значение за точното нанасяне на един имот в кадастъра е освен площта му, но и в по-голяма степен - неговото местонахождение и границите до които се разполага, като именно по тези въпроси е налице спор за материално право. Релевантно в случая е увеличението на площта на [ПИ] с 23 кв. м. за сметка на [ПИ] и преместването на границата между двата имота навътре в имота на И. И. и Р. Г.. Оспорването от И. на преместването, съчетано с твърдението му за придобиване на тази част от имота по давност, очертава наличието на спор за материално право. При разрешаването спора ще се установи коя от страните какви части от имота притежава, какво е придадено по регулация и какво е придобито по давност. Наличието на спор за материално право относно местонахождението и границите на двата имота не е било съобразено от административния орган и от съда. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР изключва възможността за изменение на КККР при установен спор за материално право между заявителя и заинтересовани лица, засегнати от изменението, преди спорът да бъде разрешен по съдебен ред. Неустановената висящност на такъв спор пред съответния съд не е основание да се изключи приложението на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Достатъчно е да се установи наличието му с оглед изявленията на страните. При горните мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповед № 18-868-03.02.2025 г. на началника на СГКК Софийска област. При този резултат на делото право на разноски има касационният жалбоподател, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на бюджета на ответния орган следва да се възложат сторените и претендирани от него разноски за двете инстанции, съгласно представените два списъка по чл. 80 ГПК, а именно: заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно договора за правна помощ и инкорпорираната него разписка в размер на 400 евро и 256 евро (500 лева) за заплатеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,