Определение № 12782 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11058/2024 г.

С определение № 1606 от 19.09.2024г., постановено по адм.д. № 66/2023г. Административен съд Кюстендил, ІІІ-ри състав, е оставил без уважение молба изх. № 53 – 04 – 27 – 13/16.07.2024г. по описа на НАП/ вх. № 2658/18.07.2024г. по описа на съда/ на представителя на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София за изменение на решение № 1301 от 02.07.2024г., постановено по адм.д. № 66/2023г. по описа на Административен съд – Кюстендил в частта му за разноските. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София чрез пълномощника му главен юрисконсулт В. Зарева. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Кюстендил е неправилно като постановено в противоречие със закона. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд, да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Кюстендил и вместо него да постанови друго такова, с което да измени решението на Административен съд – Кюстендил в частта му за разноските и присъди на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 30 529,59лв. Ответницата по частната жалба А. К. Б. с адрес за призоваване гр.София, [жк], [адрес], не взема становище по същата. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С оспореното определение Административен съд – Кюстендил е оставил без уважение молба изх. № 53 – 04 – 27 – 13/16.07.2024г. по описа на НАП/ вх. № 2658/18.07.2024г. по описа на съда/ на представителя на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София за изменение на решение № 1301 от 02.07.2024г., постановено по адм.д. № 66/2023г. по описа на Административен съд – Кюстендил в частта му за разноските. Отбелязано е, че с решение № 1301/02.07.2024 г., постановено по адм.д. № 66/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, съдът е е отхвърлил жалбата на А. К. Б. от гр.София против Ревизионен акт № Р-22001021007154 – 091 - 001/29.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение №1985/16.12.2022г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността й по чл.19 ДОПК за задължения на „Алекс“ ООД, ЕИК 109076502, за ДДС, корпоративен данък и задължителни осигурителни вноски. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на Национална агенция по приходите София юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 1 000лв. Посочено и това, че по отношение на размера на юрисконлсткото възнаграждение следва да бъде съобразено, че съгласно чл.161,ал.1,изр.3 ДОПК, определено при условията на чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2, т.6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото следва да бъде определено в размер на 30 529,59лв., но в случая същото следва да бъде редуцирано при спазване на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело № С – 438/22г., според което чл.101,§1 от ДФЕС във вр. с чл.4,§3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Отбелязано е, че на основание чл. 633 ГПК във вр. с чл.144 от АПК решението на СЕС е задължително, поради което посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда; нормативно установените възнаграждения подлежат на преценка от съда с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото; че в случая по делото, спорът не се характеризира със значителна правна или фактическа сложност, различаваща се от обикновените дела от този вид, материалният интерес не е значителен, събраните доказателства са само писмени и са проведени 5 съдебни заседания, като с оглед на изложеното, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. В оспореното определение първоинстанционният съд е изложил мотиви, че поддържа изложеното от него в мотивите на постановеното от него решение. На отделен ред, като допълнение са изложени мотиви, че присъденият с решението размер на юрисконсултското възнаграждение е около три пъти по-висок от размера на юрисконсултското възнаграждение за представителство по чл.24, изр.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при условията на чл.78, ал.8 от ГПК. Според административния съд, посочените правила са относими, т.к. отразяват обществените интереси, заложени в приетия на второ гласуване на пленарното заседание на НС от 11.09.2024 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Допълнено е, че обществените интереси, намерили израз в Законопроекта са във връзка със санкционния характер на юрисконсултското възнаграждение по делото,в Заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда изменение в чл.161, ал.1 и ал.2 от ДОПК, съгласно което на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. В продължение е отбелязано, че според мотивите на вносителите на Законопроекта, промените са насочени към уеднаквяване на режима за разноските, които се присъждат в полза на данъчната администрация по ДОПК с режима на разноските, които се присъждат на юридическите лица и едноличните търговци, когато са защитавани от юрисконсулт по ГПК, че няма каквато и да било правна или житейска логика юрисконсулт на държавен орган, общински орган или друго държавно или общинско юридическо лице да получава по-малко възнаграждение – определяно по реда на ГПК, отколкото юрисконсулт на данъчната администрация, както и че изменението би улеснило достъпа до съд на гражданите и юридическите лица, т.к. една от причините за ограничаване на достъпа до съд по данъчни дела се свързва с прекомерните по размер разноски, които жалбоподателите биха понесли при евентуален неуспех на обжалването. На основание гореизложеното е направен краен извод, за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта му за разноските. Определението на Административен съд Кюстендил е частично неправилно. Основните оплаквания на частния жалбоподател за неправилност на постановеното определение са основани на неправилно приложение на материалния закон. Правят се оплаквания, че административният съд неправилно е определил правната рамка, въз основа на която следва да се определи размера на юрисконсултското възнаграждение. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени от първоинстанционния съд. Правилно е определен и основния спорен въпрос – налице ли са условия за изменение на първоначално постановеното решение в осъдителната му част за разноските. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд не се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция. Доводите и аргументите на настоящата съдебна инстанция се изразяват в следното: Съгласно чл. 161, ал. 1, изречения второ и трето ДОПК в производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Според чл. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. с тази наредба се определя минимален размер на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ. Както е посочил и първоинстанционният съд, предвид материалният интерес по спора,размерът на юрисконсултското възнаграждение, определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.6 от посочената наредба, възлиза на 30 529,59лв. В цитираното от първоинстанционния съд решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 в т. 54 от това решение съдът приема, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта". При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Съгласно чл. 101, пар. 2 ДФЕС споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни и тази нищожност е задължителна за съда (т. 57 и т. 58). Изводът, който налага така приетото от СЕС решение е, че съдът не е длъжен да съобрази забраната в чл. 78, ал. 5 ГПК и в чл. 161, ал. 2 ДОПК да присъжда по-малко от минималния размер на адвокатските възнаграждения. Според т. 2 от диспозитива на Решението на СЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 чл. 101, пар. 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В същия смисъл са и мотивите на постановеното от Конституционния съд на Република България Решение № 10/29.09.2016 г. по конст. д. № 3/2016 г., обн. ДВ, бр. 79/7 октомври 2016 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 ГПК, обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. и на чл. 161, ал. 1, изр. три ДОПК, обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г. Във връзка със законодателното решение да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното адвокатско възнаграждение Конституционният съд приема, че макар и несъвършено, то може да се възприеме като обществено оправдано и необходимо пред перспективата да няма изобщо такова. Изводът, който се налага, е че доколкото юрисконсултът се намира в трудови (служебни) правоотношения с представлявания, респ. учреждението, където е административният орган, той не договаря възнаграждението си за процесуалното представителство по конкретното дело на пазарен принцип. Необходима е регламентация на начина за определяне на неговото възнаграждение, както е приел и Конституционният съд, и наличието на такава не би могла да ограничава конкуренцията (виж в същия смисъл цитираното по-горе определение на Върховния административен съд по дело № 5181/2022 г. и посочената там съдебна практика). Поради това не следва от Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 абсолютна неприложимост на наредбата, определяща минималните адвокатски възнаграждения с оглед материалния интерес, при присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съответствие обаче с това решение на СЕС в практиката си Върховният административен съд приема, че когато юрисконсултското възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера на минималното адвокатско възнаграждение, е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и не съответства на осъществената от юрисконсулта правна помощ, съдът може да присъди на администрацията възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Изложените в първоинстанционното решение мотиви, свързани със законопроект за изменение на нормата на чл.161,ал.1 ДОПК в частта й относно юрисконсултското възнаграждение, не могат да бъдат споделени. Съдът е длъжен да прилага действащия закон, такъв какъвто е, а проектите за изменението му, съответно мотивите за това, не пораждат действие. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, фактът, че делото е разгледано в няколко съдебни заседания, в повечето от които ответната страна Д „ОДОП“ – София е била представлявана от юрисконсулт, че от стана на процесуалния представител на Д „ОДОП“ София е извършено оспорване на доказателства, правени са искания за представяне на такива, депозирани са писмени бележки, че липсва възражение от жалбоподателя за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, че липсват доказателства за размера на адвокатското възнаграждение, заплатено на пълномощника на жалбоподателката, и изложената по-горе правна рамка, настоящата съдебна инстанция намира, че на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което участва страната Д „ОДОП“ – София, се следва юрисконсулстско възнаграждение в размер на 10 000лв., в който смисъл следва да бъде изменено първоинстанционното решение, съответно бъде отменено оспореното определение в производството по чл.248,ал.1 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК. За разликата от 10 000лв. до 30 529,59лв. определението на Административен съд – Кюстендил се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. чл.221,ал.2 и чл.222,ал.2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,