Определение № 201 от 15.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2353/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх. № 5972 от 01.09.2015 г. молителят [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адв.Е. М. е поискал изменение на постановеното от ВКС по горепосоченото търговско дело определение № 517 от 28.08.2015 г., в частта му относно деловодните разноски, направени от ЮЛ в производството по чл. 288 ГПК и възлизащи на сумата 1 000 лв. - възнаграждение за ползваната адвокатска защита. Поддържа се, че искането за присъждане на така направените деловодни разноски е направено своевременно с депозирания в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, доказателства за извършването му са били представени с нарочна молба от 15.04.2015 г., поради което неправилно тричленният състав на ВКС е счел, че искането за присъждането им следва да се остави без уважение поради тяхната недоказаност. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 517 от 28.08. 2015 г. по т.д. № 2353/2014 г. настоящият тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 92 от 11.06.2014 г. по в.т.д.№ № 111/2014 г. на Окръжен съд-Русе, предмет на подадената от И. Петров С., [населено място] касационна жалба. В образуваното пред ВКС производство за преценка допустимостта на касационното обжалване настоящият молител [фирма] [населено място] е участвал в качеството си на ответник по касационната жалба на И. Петров С., като чрез процесуалния си представител адв.М. [населено място] в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил както допустимостта на касационното обжалване по приложно поле и основателността на исканата касация по същество, така и е поискал присъждане на направените деловодни разноски за производството по чл. 288 ГПК. Касационната инстанция е оставила без уважение искането на страната, основано на чл. 78, ал. 3 ГПК по съображения, че не са ангажирани доказателства за направени в това производство разходи. Следователно в случая не се касае до отстраним по реда на чл. 248 ГПК съдебен пропуск, поради следното: Конкретният размер на претендираните от [фирма], [населено място] деловодни разноски е уточнен едва с подадена от молителя допълнителна молба вх. № 4457/16.04.2015 г., депозирана в канцеларията на ВКС на 27.03.2009 г., към която за първи път е приложено и писменото доказателство, удостоверяващо реалното заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 000 лева / хиляда/ лева на адв. Е.М. - АК Р., за осъществена от последния в производството по чл. 288 ГПК правна защита и съдействие на ЮЛ ответник. Или съпоставени датата на редовно полученото от [фирма], уведомление по чл. 287, ал. 1 ГПК - 20.07.2014 г. с датата на постъпване на допълнителната молба от 16.04.2015 г., обосновават правен извод, че вземането на ответника за разноски е установено и доказано след срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, поради което гарантираното му с нормата на чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК субективно имуществено право в случая не е могло успешно да бъде упражнено. Изложеното изключва наличието на предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК и обуславя неоснователност на искането за изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение