Определение № 342 от 03.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2709/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК. С определение №179 от 13.03.2015г. по гр.д.№984/13г. на Пазарджишкия окръжен съд е оставена без уважение молбата на Ф. Р. У. за изменение на решението по делото в частта за разноските. Съдът е приел, че въззивното производство е образувано по две насрещни жалби на Ц. У. и на Ф. У., които не са били уважени изцяло, затова всяка от страните е поела риска от процесуалното си поведение, изразяващо се в сезиране на съдебната инстанция с недопустимо, респ. неоснователно искане. Изложени са и съображения, че разноските за държавни такси са разпределени съобразно изхода на делото, при което правилно Ф. У. е осъден да заплати на Ц. У. държавна такса в размер на 115лв., както и в полза на държавата - такса в размер на 284 лв. върху дължимите на Ц. У. подобрения и наем за ползване на имота Частна жалба срещу посоченото определение е подадена от Ф. Р. У.. Жалбоподателят поддържа, че искането му не е било за изменение на решението в частта за разноските, а за допълването му, като му се присъди адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на Ц. У. срещу възлагането на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Ответникът в производството Ц. У. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. С частната жалба Ф. У. цели да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция съразмерно на отхвърлената жалба на Ц. У.. Искането е неоснователно. Въззивното производство е образувано по две насрещни жалби – на Ц. У. и на Ф. У.. Предмет на тези жалби са оплаквания срещу първоинстанционното решение за делба в четири негови части: за възлагане на делбения имот на Ф. У. по реда на чл.349, ал.2 ГПК; по насрещните претенции на жалбоподателите за подобрения в делбения имот и по претенцията на Ц. У. по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота. В резултатът на въззивното решение са удовлетворени две от исканията на Ц. У. – за присъждане на пълната сума за претендираните от него подобрения, както и за присъждане на сума по чл.31, ал.2 ЗС. Удовлетворени са и две искания на Ф. У. – за запазване на възлагането по чл.349, ал.2 ГПК в негова полза и за потвърждаване на първоинстанционното решение за присъдените в негова полза суми за подобрения в делбения имот. По тази причина правилно в обжалваното определение е прието, че с оглед резултата по делото, всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,