Определение № 9321 от 01.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7410/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „А. – К. – 2011“ ЕООД, ЕИК 201772793, гр. Банско, подписана от процесуален представител адв. П. Сланчев, против Определение № 1862 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 760/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград. От изложено в частната жалба се извеждат оплаквания за неправилност на определението поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения относно неправилната преценка на състава на съда относно липсата на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, ангажират се писмени доказателства. Иска се отмяна на обжалваното определение и спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за спиране на цялата дейност на обект № Бл-З-910/30.05.2024 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - гр. Благоевград. В срока по чл. 232 от АПК, ответната страна – Директорът на ОБДХ - Благоевград, депозирана писмен отговор, с който оспорва подадената жалбата, като излага подробни съображения. Върховният административен съд, пето отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 вр. чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, в преклузивния за това срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Определение № 1862 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 760/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград е оставен без уважение искането на „А. – К. – 2011“ ЕООД, ЕИК 201772793, гр. Банско за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за спиране на цялата дейност на обект № Бл-З-910/30.05.2024 г. на Директора на ОДБХ - гр. Благоевград, с която на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАХВ/ за допуснато нарушение на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ е разпоредено спиране на цялата дейност на обект – хранителен магазин, с адрес обл. Благоевград, община Банско, гр. Банско, ул. „Байкушева мура“ № 15, стопанисван от „А. – К. – 2011“ ЕООД. За да отхвърли искането за спиране, първоинстанционният съд го е приел за процесуално допустимо, но неоснователно по същество като е приел, че в жалбата не са на лице кумулативните предпоставки, визирани в нормата на чл. 166 ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, установяването на които е изцяло в тежест на оспорващия. От фактическа страна се е мотивирал с това, че оспорващият нито сочи конкретни обстоятелства, нито ангажира доказателства, установяващи такива, от които да се направи извод, че предварителното изпълнение на заповедта, ще му причини значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. В обобщение съдът е приел, че при доказателствена тежест за „А. – К. – 2011“ ЕООД, същият търговец не е доказал настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че със Заповед за спиране на цялата дейност на обект № Бл-З-910/30.05.2024 г. на Директора на ОДБХ - гр. Благоевград, на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАХВ за допуснато нарушение на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал.1 от ЗХ е разпоредено спиране на цялата дейност на обект – хранителен магазин, с адрес обл. Благоевград, община Банско, гр. Банско, ул. „Байкушева мура“ № 15, стопанисван от „А. – К. – 2011“ ЕООД. Заповедта е оспорена по съдебен ред, за което пред Административен съд – Благоевград е образувано адм. дело № 760/2024 г., в рамките на което е разглеждано и инкорпорираното в жалбата особено искане с правно основание чл. 166 ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Всъщност съгласно нормата на чл. 166 ал. 2 от АПК спирането на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, би било основателно в хипотезата, в която то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В конкретиката на казуса обосновано първоинстанционният съд е приел, че нито в жалбата са изложени, нито доказателствата по делото обосновават наличието на така очертаните предпоставки на приложимата правна норма. Правилен е изводът, че в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи, че допуснатото предварително изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Обоснован, подкрепен с доказателствата е изводът на съда, че с тази доказателствена тежест "А. – К. – 2011“ ЕООД не се е справил, което е обосновало и извода, че в конкретния случай не е доказано, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на адресата на акта значителна или трудно поправима вреда, в която хипотеза съдът е овластен да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнени на тази категория актове. Правилно е прието и че целта на допуснатото по силата на специалния ЗУАХВ предварително изпълнение е да защити важни държавни или обществени интереси, при което следва да е налице съразмерност между тях и интересите на адресата на акта, съответно степента на вредите, които биха настъпили за последния, а в случая оспорващият нито е обосновал нито е установил наличието на защитим частен интерес, противопоставим на защитения от закона обществен такъв. Или изводите на административния съд в тази връзка са съобразени и с мотивите на Тълкувателно Решение № 5 от 8.09.2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСК на ВАС и не може да се приеме оплакването, че са вътрешно противоречиви. Противно на изложеното в частната жалба тази преценка всякога е конкретна и налага конкретизирането и доказването на вредите, а не тяхното абстрактно поддържане, вкл. и със съображения, изведени от „общия човешки мироглед“. Нищо друго не следва и от ангажираните с частната жалба писмени доказателства – счетоводна политика, отчет на приходите и разходите, справка за задълженията, оборотна ведомост, всички те касаещи търговската дейност на „А. – К. – 2011“ ЕООД, както и тези касаещи физическото лице – едноличен собственик и управител на дружеството. Затрудненията в търговската и/или трудовата дейност на лицата, очевидно е отчетено от законодателя при приемане разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗУАХВ, който е съобразил, че предварителното изпълнение на актовете по чл. 24 от ЗУАХВ е в защита на важен обществен интерес, който като степен на значимост преодолява интензитета на възможното засягане на търговския/трудовия интерес на адресата. Отделно от това данните от посочените документи (за осчетоводени разходи за трудови възнаграждения, респ. резултат от търговската дейност, в размери на под 1 000 лева за съответната година), не отговарят на твърдението, че спирането дейността на търговеца ще лиши управителя на дружеството от необходимия доход за издръжка на семейството. Или като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което не страда от релевираните пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, състав на Пето отделение на Върховния административен съд: