Определение № 1082 от 05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4479/2013 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. В. срещу решение №473 от 13.03.2013г по гр.дело № 4166/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 02.07.2012г по гр.д. № 1598/2006г на СГС, п о частично уважен иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД Присъденото обезщетение е в размер на 40 000 лева, при поискани 50 000 лева и съображения по допускане до касационно обжалване на въззивното решение са изложени относно частта, с която е оставено в сила отхвърлянето на иска до пълния предявен размер. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че Софийски апелативен съд е приел обезщетението за справедливо с бланкетни мотиви, с което е нарушил задължителните указания по ППВС №4/1968г, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПКВ противоречие с практиката не са посочени конкретните обстоятелства и значението им. В отговор ответниците оспорват допустимостта на жалбата до разглеждане и претендират разноски за адвокатска защита. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По общо поставения правен въпрос в изложението, за дължимата обосновка на решението при прилагане на критерия за справедливост от съда, е дадено разрешение както в ППВС №4/1968г(изтъкнатото и от решаващия съд), така и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,от които реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о дефинират параметрите на обществения критерии за справедливост, указват на съдилищата пределите на преценка и на какво се основава тя. Обжалваното решение не противоречи на тази задължителна практика в решаващите си мотиви, които не могат да се възприемат за бланкетни от правна страна, щом от фактическа страна в решението са обсъдени, приети за установени и изтъкнати конкретните обстоятелства по смисъла на ППВС №4/1968г - възраст на пострадалия, телесни увреждания, установени посредством заключения на вещи лица, период и продължителност на интензивни болки и страдания ,протеклият оздравителен процес и проведено оперативно лечение ,обсъдена е причинната връзка и всички обстоятелства относно здравословното състояние на пострадалия след инцидента. При определяне на размера ,в правните изводи на съда, същите са изтъкнати обобщено: няколко операции, отстраняването на далака и др. установени обстоятелства от значение за прилагане на чл. 52 ЗЗД, както е прието по- горе в мотивите на решението .Това прилагане на нормата е в съответствие с установената практика. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, изтъкнати като мотив при определяне на обезщетението в конкретния случай, при установената степен на увреждане. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Несъстоятелен е доводът ,че отхвърленият размер на претенцията е следвало да бъде мотивиран по същия начин. Съдът мотивира решението си за справедливия размер на обезщетението, мотивът за отхвърляне на иска до пълния предявен размер е прекомерност на претенцията.Приложеното към изложението съдебно решение от практиката на ВКС по наказателни дела не е свързано с формулиран правен въпрос и обосновка за противоречие по правен въпрос липсва в изложението. Ответниците не са представили доказателства за разноските си, нито са посочили размера им, затова не следва да им се присъждат Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г.о.