Решение № 5446 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15836/2013 г.

Решение № 5446 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15836/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Ивал 2000" ООД, гр. Варна, представлявано от Олга Атанасова, срещу решение № 46 от 2.10.2013 г. по адм. д. № 96/2013 г. на Административен съд - гр. Разград. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт и произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът - началник на отдел " Местни данъци и такси" при община Разград, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Ивал 2000"ООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 300/13.03.2013 г., издаден от главен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при община Разград, потвърден с решение № 30/25.04.2013 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Разград, с който са определени размерите на публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци (ТБО), дължими от "Ивал 2000" ООД за 2011 г. и 2012 г. Не се спори, че касаторът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Разград, ул. "Сребърна", кв. 145 по плана на града и представляващ УПИ III-2218, съставляващ празно дворно място с площ от 710 кв. м., за който е подадена декларация с вх. № Р-2530П/28.06.2010 г. по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и декларация с вх. № Р-644/11.12.2007 г. по чл. 17 от ЗМДТ. Съгласно представената скица № 1625/12.04.2010 г. и цитираните по-горе декларации имотът попада в строителните граници на населеното място, в централна жилищна зона и е нежилищен имот. По делото са представени заповеди на кмета на Община-Разград с № 2843/27.10.2010 г. и № 2791/26.10.2011 г., договори за възлагане на обществена поръчка, справка от "АСА-България" ЕООД (изпълнител по тези договори) и приложена към нея схема, които установяват, че през спорния период 2011 г. и 2012 г. е извършвано организирано събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в границите, установени в Общия градоустройствен план на град Разград, където попада и имотът, собственост на касатора. Сметосъбирането се е изпълнявало с контейнери и сметосъбиращи автомобили, а извозването на битовите отпадъци на територията на града е извършвано ежедневно. От собственика на имота не е постъпвало искане за предоставяне на индивидуални съдове за битови отпадъци. Не са подавани и декларации за освобождаване от такса битови отпадъци за посочените години. С АУЗД № АУ000300/13.03.2013 г., издаден от главен инспектор в Отдел "Местни данъци и такси" в Община - Разград, в качеството му на орган по приходите, са установени задълженията на "Ивал 2000" ООД за неплатен данък недвижими имоти за 2012 г. в размер на 17,72 лева и неплатена такса битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г. в размер на 57, 60 лв. за всяка от посочените години. Начислена е и лихва за просрочие. С решение № 30/25.04.2013 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" в дирекция "Финансови дейности и МДТ" при Община Разград подадените възражения срещу акта са приети за неоснователни и той е потвърден изцяло. С решение № 46 от 2.10.2013 г. по адм. д. № 96/2013 г. на Административен съд - гр. Разград е отхвърлена жалбата на "Ивал 2000" ООД срещу АУЗД № 300/13.03.2013 г., потвърден с решение № 30/25.04.2013 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Разград. Решението е правилно. По делото няма спор за фактите. Административен съд - гр. Разград е проявил процесуална активност при събиране на относимите към спора доказателства, които е обсъдил всестранно и задълбочено. Правният спор е относно определената ТБО и лихва върху нея. Имотът, собственост на "Ивал 2000" ООД се намира в границите на район, в който се извършват услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на териториите за обществено ползване, поради което и на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ касаторът е задължено лице. През процесния период - 2011-2012 г. е действала Наредба № 14 от 17.02.2003 г. на Общински съвет - Разград за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Разград (Наредба № 14). С чл. 14, ал. 1, предл. последно от Наредбата е определено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 14, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка. Не се спори, че с решение № 851/28.12.2010 г. на Общински съвет - Разград е одобрена план-сметката за разходите по третиране на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на територията на община Разград и е определен размерът на таксата битови отпадъци за процесния период - 2011 г. и 2012 г. за нежилищните имоти в града в размер на 6,5 промила пропорционално върху основа, която е по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност на активите съобразно нормата на чл. 21 от ЗМДТ. Общинският съвет е възприел размерът на ТБО да се определя пропорционално на данъчната оценка на недвижимите имоти. В случая не е подадена декларация по чл. 18а, ал. 1 от Наредба № 14 на Общински съвет Разград в предвидения срок и ред, че няма да се ползва имота. Съгласно цитираната разпоредба, освобождаването от задължението за заплащане на ТБО става единствено и само след изрично подадена декларация от задължените лица, че няма да ползват имотите си и въз основа на нарочна заповед, издадена от кмета на общината. Между страните няма спор, че данъчната оценка на имота е правилно изчислена и че тя се явява по-висока от неговата отчетна стойност. С оглед на това, при правилно установена основа, административният орган правилно е определил и размера на задълженията за ТБО. Последващото подаване на коригираща декларация относно размера на отчетната стойност не променя размера на определеното върху по-високата стойност задължение. Неоснователно е твърдението в жалбата, че съдът не е отчел съществуващо несъответствие с Директива 2008/98/ЕО, чл. 62, чл. 66, във връзка с чл. 71 и чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ на Наредба № 14/2003 г. на Общински съвет Разград. Предмет на спора е бил оспореният административен акт, а не евентуално противоречие на Наредбата с по-високи по степен нормативни актове. В този смисъл приложима е разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, а не тази на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Неоснователно е възражението на касатора, че не дължи заплащането на ТБО, тъй като процесният имот не е бил ползван през спорния период и следователно не са ползвани и услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Неоснователно е и твърдението, че тъй като притежаваният имот се намира в жилищен район, макар и незастроен, той следва да се приравни на жилищен. Макар да не е налице легално определение за целите на закона какво е жилище, съдът счита, че в случая липсва реално обособено място, което би могло да се обитава, за да се приема, че имотът е жилищен. Неоснователно е и сочената незаконосъобразност в аспект, че не е издавана нарочна заповед за откриване на ревизионно производство, в което да бъдат определени задълженията. Актовете за установяване на задължения се издават по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК - въз основа на подадени от лицата декларации. Правилен и законосъобразен е изводът на Административен съд - гр. Разград, че невнесените в срок местни такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е и текстът на чл. 175, ал. 1 ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задължението за такса битови отпадъци е публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Сроковете за заплащането й са изрично регламентирани, поради което след изтичането им, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Неуведомяването на задължено лице по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не е от значение за съществуването на самото задължение за плащане на ТБО предвид неговата законоустановеност. Като е приложил правилно материалния закон, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, Административен съд - гр. Разград е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в касационната жалбата отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. г.), касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Разград съдебни разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение