Определение № 12891 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по частна жалба от Изпълнителния директор на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Определение № 8543 от 13.06.2024г. по адм. дело № 5159/2024г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. С твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт частният жалбоподател претендира неговата отмяна по подробно изложени доводи. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по адм. дело № 5159/2024г. по описа на АССГ е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП по искане № 26-Ц-156 ОТ 11.03.2024г. от "Ц.Б.С.-2009г." ООД, гр. София за възстановяване на недължимо платени държавни такси по Закона за хазарта чрез издаване на акт за прихващане или възстановяване. За да достигне до извод за недопустимост на оспорването, първостепенният съд е приел, че съгласно чл. 131, ал.1 ДОПК непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ, който се обжалва по реда за оспорване на ревизионните актове. Според чл. 156, ал.2 ДОПК, недопустимо е съдебно обжалване на акт, който не е оспорен по административен ред и тъй като същият не е изчерпан, то не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното оспорване на мълчаливия отказ пред съда. Поради това и на основание чл. 159, т.1 АПК АССГ е прекратил производството по делото и е изпратил преписката по жалбата срещу мълчаливия отказ на орган по приходите при ТД на НАП- София на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП за произнасяне. Така постановеното определение е недопустимо. Съгласно чл. 210, ал.2 във вр. с чл. 236 АПК лицата, спрямо които определението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. В случая Изпълнителният директор на НАП не е участвал в производството пред АССГ, въпреки, че в жалбата, инициирала производството пред АССГ, изрично е посочено, че се оспорва негов мълчалив отказ да се произнесе по посоченото искане за възстановяване. Вместо да съобрази това, първостепенният съд директно е приел, че се оспорва мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП- София. Този негов извод не е подкрепен от никакви доводи, обуславящи извършената от съда подмяна на оспорения акт, като в резултат на това опущение решаващият състав се е произнесъл по допустимостта на оспорване, с което не е бил сезиран. В допълнение АССГ е изпратил жалбата срещу мълчаливия отказ на орган по приходите при ТД на НАП на горестоящия орган за провеждане на безпредметен административен контрол. Доколкото мълчалив отказ възниква само при непроизнасянето в срок на материално компетентния орган, то съдът е следвало да изясни защо счита, че именно органът по приходите при ТД на НАП - София е оправомощен да се произнесе по предявеното искане. В този аспект основателни са аргументите на частния жалбоподател, че първостепенният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 82, ал.2 АПК, съгласно която не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ орган. По аргумент от чл. 7 ЗНАП, Изпълнителният директор на НАП няма по - горестоящ административен орган, поради което връщането на преписката на Директора на Дирекция "ОДОП"- София с указания на съда за провеждане на административен контрол на мълчалив отказ на Изпълнителния директор има сила спрямо същия. Ето защо, настоящият състав приема, че Изпълнителният директор на НАП е активно процесуално легитимиран да обжалва постановеното от АССГ определение, тъй като то има сила и е неблагоприятно за него. Горното заключение не се променя от предприетите от първостепенния съд незаконосъобразни процесуални действия при администриране на частната жалба, изразяващи се в оставянето й без движение с указания към НАП да уточни от кого е подадена частната жалба - от орган по приходите при ТД на НАП-София или от Директора на Дирекция "ОДОП"- София. В първоначално депозираната частна жалба еднозначно е уточнено, че тя е подадена от Изпълнителния директор на НАП, чрез упълномощен от него представител, поради което изисканото от АССГ последващо уточнение в тази връзка освен, че не е било необходимо, на практика е създало предпоставки да се прикрие осъществената от първостепенния съд подмяна на първоначално оспорения акт. Поради това, въпреки неправилно изисканите и направени уточнения, настоящият състав приема, че страна в настоящото производство е Изпълнителният директор на НАП, който надлежно е упражнил правото си на частна жалба срещу атакуваното определение. Противно на разбирането на първостепенния съд, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал.6 ЗХ е административният орган по чл. 17, ал.1 от Закона за хазарта. Това е Изпълнителният директор на НАП, който е оправомощен да прецени дали таксата за издаване и поддържане на лицензи за игри с игрални автомати, за която ЗХ не предвижда специален ред за възстановяване, е дължимо внесена, като за целта издаде индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 АПК. Този акт, както и мълчаливият отказ за издаването му, не са сред актовете, предвидени в ДОПК, поради което същите подлежат на оспорване по реда на АПК. Този ред не предвижда изчерпването на административния контрол като предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване, поради което неправилно АССГ е приел, че депозираната жалба е преждевременно предявена и на основание чл. 156, ал.2 ДОПК е прекратил производството по нея. / така и решения на ВАС по адм. дело № 11191/2022г. и № 7243/2022г., както и определения на ВКС по т.д. №425/2022г., № 370/2022г., № 865/2022г. и № 2336/2022г./. Като се е произнесъл по допустимостта на оспорване, с което не е бил сезиран, АССГ е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия, след конституиране на надлежния ответник - Изпълнителният директор на НАП и произнасяне по реда на АПК по основателността на оспорването на неговия мълчалив отказ по процесното искане. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.3 във вр. с чл. 236 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение