Определение № 2630 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. Ж. /Т./ –лично и като ЕТ „София-Т-София Танева“, против определение № 1279 от 26.05.2023 г., постановено по гр. д. № 2023/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 260289 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 101/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и са присъдени разноски на „Юробанк България“ АД. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Обосновава се неприложимост на разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Изложени са доводи по същество на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Твърди се и, че постановлението за възлагане е постановено по изпълнително дело по което е изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и същото не е прекратено, поради което в случая не съществува друг процесуален ред за защита, освен да бъде отменено влязлото в сила решение № 260289 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 101/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна „Юробанк България“ АД, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството по обжалване на определението. В писмен отговор Б. А. Т. изразява становище за допустимост и основателност на частната жалба. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е допустима. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна на решение № 260289 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 101/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Прието е, че съобразно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молбата за отмяна е недопустима, тъй като има за предмет влязло в сила решение, постановено в производство по обжалване на действията на съдебен изпълнител, което е изключено от предметния обхват на чл. 303 ГПК. Посочено е, че предмет на спора е законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, поради което постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо. Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно определение, е в съответствие с процесуалния закон. В т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2017 по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което съобразно нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт, е прието, че не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител. До това разрешение се е стигнало след като са съобразени особеностите на производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК, а именно: че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор, изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната. В случая решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по чл. 435, ал. 3 ГПК по жалба против постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020 г. на ЧСИ С. Г. с рег. № 825 на КЧСИ по изп. д. № 398/2011 г. Съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право и постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. Ето защо, не могат да бъдат споделени доводите в частната жалба, че не съществува друг процесуален ред за защита срещу евентуално незаконосъобразното изпълнение. Предвид изложеното, постановеното решение, постановено по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК, а подадената молба за отмяна на това решение правилно е оставена от предходния състав на ВКС без разглеждане, като недопустима. С оглед изхода на делото С. П. Ж. /Т./ – лично и като ЕТ „София-Т-София Танева“ следва да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение