Определение № 11352 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10454/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК във връзка с чл. 407, ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. П., в качеството си на физическо лице търговец ЕТ „Ен Фарма – Н. Г.“, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, [улица], [адрес], чрез адв. Б.Тушев, срещу разпореждане №757 от 31.07.2025г., постановено по адм. дело №184/2025г. на Административен съд – Монтана, с което е отказано издаване на изпълнителен лист, с който да се задължи Кмета на община Вършец да върне владението на иззетия с оспорената заповед общински имот, съгласно определение №7565 от 08.07.2025г., постановено по адм. дело №6650/2025г. на Върховният административен съд.В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като в тази връзка се иска отмяната му и издаване на изпълнителен лист. Ответната страна – „Медицински център Вършец“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Вършец, [адрес], представлявано от управителя Л.М., чрез юрисконсулт А.Тошев, в представено писмено възражение излага становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден. Ответната страна – Община Вършец, чрез процесуалния си представител адв. Ф.Фидосов, в представено писмено възражение излага становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното разпореждане е постановено по молба на Н. Г., представляваща ЕТ „Ен Фарма – Н. Г.“ за издаване на изпълнителен лист във връзка с влязло в сила Определение №7565/ 08.07.2025г., постановено по адм. дело №6650/2025г. по описа на ВАС като се задължи кмета на община Вършец да върне владението на иззетия с оспорената по делото заповед общински имот, собственост на МЦ „Вършец“ЕООД, поради спряно предварително изпълнение на заповедта. Съдебният състав на Административен съд – Монтана е приел, съобразявайки основанието на искането, че влязлото в сила определение не съдържа в себе си разпореждане за връщане владението на иззет с оспорената заповед имот, поради което се може да се издаде изпълнителен лист. Разпореждането е правилно. С определение №7565/ 08.07.2025г., постановено по адм. дело №6650/2025г. по описа на ВАС е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед №121/30.05.2025г. на кмета на Община Вършец. Видно в същото не се съдържа осъдителен диспозитив, с който да е указано да се върне владението на иззетия общински имот, поради което правилно е прието, че не е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК и чл. 404 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 268, т. 2 от АПК, изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение решения, определения и разпореждания на административните съдилища, а редът за започване на производството по изпълнение е подчинен на изричната норма на чл. 269, ал. 2 от АПК, препращащ към предвидения ред в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 404, т. 1 от ГПК, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата. За да издаде изпълнителен лист, съдът проверява дали съществува право на принудително изпълнение в полза на страната, която твърди, че е взискател спрямо противна страна посочена за длъжник по изпълняемото право. Проверката обхваща наличието на предвидено от закона и редовно от външна страна изпълнително основание, дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска изпълнителния лист - чл. 406, ал. 1 ГПК. В случая обосновано съдът приема, че не е налице годно изпълнително основание, защото с посоченото определение не е присъдено/няма осъждане за връщане на иззет имот или да се осигури достъп до същия, или да се извърши друго действие, а е налице спиране на предварителното изпълнение на заповедта, което по своята правна същност представлява обезпечителна мярка, с която се цели суспендиране на действието на допуснато предварително действие по реда на чл.65, ал. 4 от ЗОС. Липсва подлежащо на изпълнение право на годно изпълнително основание, поради което частната жалба е неоснователна, а разпореждането, с което е отказано издаване на изпълнителен лист е законосъобразно. Липсата на осъдителен диспозитив означава липса на изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за издаване на изпълнителен лист. Ето защо като е отказал издаване на изпълнителен лист, съдебният състав на Административен съд - Монтана е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, тричленен състав на Четвърто отделение Върховният административен съд,