Определение № 713 от 24.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 504/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на К. И. Б. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу разпореждане №279 от 11.06.2012 на Председателя на ТК на ВКС, с което се връща като нередовна частна жалба с вх. №80/05.01.2012 г. на същия жалбоподател срещу разпореждане № 548/05.12.2011 г. за оставяне без уважение молбата на същия за предоставяне на правна помощ, поради невнасяне в срок на 15 лева държавна такса по частната жалба. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното разпореждане Председателят на ТК на ВКС е констатирал, че с разпореждане от 18.01.2012 г. е оставена без движение частната жалба срещу разпореждане № 548/05.12.2011 г. за оставяне без уважение молбата на същия за предоставяне на правна помощ с указания до жалбоподателя да внесе 15 лева държавна такса и да представи платежен документ за това в едноседмичен срок от съобщението. На 04.02.2012 г. г-н К. Б. е уведомен лично за това разпореждане, но същият не е изпълнил това свое задължение, поради което и на основание чл.262 ал.2, т.2 ГПК е постановено обжалваното разпореждане. Настоящият съдебен състав намира обжалваното разпореждане за правилно по следните съображения: Съгласно чл.73 ал.3 ГПК държавната такса се събира още, при предявяване на искането за защита или съдействие. Процесуалните разпоредби на чл.261 т.4 и чл.262 ал.1 ГПК изискват към жалбите да се представя и платежен документ, установяващ внасянето на съответната държавна такса, а при пропуск: даването на едноседмичен срок на страната за отстраняването му. При неизпълнение на това задължение в този срок, жалбата се връща-чл.262 ал.2, т.2 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба разпореждане на ВКС е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение