Решение № 17404 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7138/2013 г.

Решение № 17404 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7138/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение "Българска асоциация за погребална култура" - гр. София, чрез председателя Цветана Георгиева Гочева, против решение № 4073/25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 14597/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против писмо рег. № I-27841/30.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Таня Цонева и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлена жалбата на Сдружение "Българска асоциация за погребална култура" - гр. София, против писмо рег. № I-27841/30.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказан достъп до информацията, поискана със заявление вх. № ЗДОИ-107/05.10.2012 г. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт законосъобразно е отказано предоставяне на исканата информация, тъй като същата не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, съдържащ определение за обществена информация. Прието е, че редът на ЗДОИ за получаване на обществена информация е неприложим, тъй като поисканите сведения не са свързани с обществения живот и с дейността на задължения субект, а засягат извършеното по конкретни производства против определено физическо лице в служебно и физическо качество, затова и отговорите на въпросите не могат да формират мнение за дейността на задължения субект. Наред с това съдът е посочил, че за да бъде предоставена, исканата информация следва да бъде налична, а не създавана по повод на конкретно искане. В случая отговорите на поставените въпроси предполагат събиране на данни и изготвяне на справки именно по повод на заявлението, което според съда подкрепя извода, че исканите данни не могат да бъдат предоставени по реда на ЗДОИ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Производството пред административния орган е образувано въз основа на заявление с вх. № ЗДОИ 107/05.10.2012 г., подадено от сдружение "Българска асоциация за погребална култура", с което е поискано от министъра на вътрешните работи да предостави достъп до обществена информация, която е посочена по следния начин: "1. Кога, къде, по какъв повод са завеждани преписки /жалби, сигнали, предварителни производства и други от каквото и да било естество/ срещу Венцислав Лазаров Григоров с ЕГН /.../, в качеството му на длъжностно лице /директор на Общинско предприятие "Гробищни паркове"/ и/или частно лице - входящи номера и дати, на какъв етап е работата по всяка от тях; 2. Инициатор по преписката/подател /по вид и брой, без назоваване/ - частно лице, официална институция, неправителствена организация, други /с посочване на вида/; 3. Резултати, в смисъл до какво е довела всяка от преписките, а ако е приключила - с какво заключение/произнасяне на работилия по нея. " С писмо рег. № I-27841/30.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, което е предмет на оспорването пред тричленния състав на ВАС, е прието, че исканата информация не покрива критериите за обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и не отговаря на определението за официална и служебна информация, дадено в чл. 10 и 11 ЗДОИ; искането е за предоставяне на лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, обработвани в информационните фондове на МВР, а съгласно чл. 2, ал. 4 ЗДОИ този закон не се прилага за достъп до лични данни. В писмото е посочено, че с оглед недопустимост на заявлението, същото не следва да бъде разглеждано. От правна страна, в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ е предвидено, че обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Задължените субекти са регламентирани в чл. 3, като в ал. 1 е предвидено, че този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, а в ал. 2 е предвидено, че законът се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. В чл. 9, ал. 1 ЗДОИ е посочено, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според определенията, дадени в чл. 10 и 11 ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Основна характеристика на обществената информацията е възможността чрез нея да може да бъде създадено собствено мнение /на лицата, които искат предоставяне на тази информация/ относно дейността на задължените субекти. Последните са лицата, които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а информацията, чието предоставяне се иска, следва да е свързана с дейността именно на задължените лица. Предвид това, за да се приеме, че информацията, до която е поискан достъп, е обществена информация по смисъла на ЗДОИ, тя трябва да е свързана с дейността на органа, от когото е поискана - да се съдържа в издаден от него акт /официална обществена информация/ или да е събрана, създадена или съхранявана във връзка с официалната информация /служебна обществена информация. От съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация, с което е сезиран в случая министъра на вътрешните работи е видно, че поисканата информация не може да бъде определена като обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 10 и 11 ЗДОИ. Исканията по т. 1 и 2 са свързани с действия, които евентуално са извършени от други лица /различни от задълженото лице, от което е поискан достъпа до обществена информация/ - подаване и завеждане на жалби и сигнали, а искането по т. 3 е за предоставяне на информация относно резултатите по образуваните преписки. Легитимната цел на искането за предоставяне на достъп до информация по реда на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ е лицето, което търси информацията да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. За да е възможно съставянето на такова мнение, информацията трябва да е налична, т. е. актът, съдържащ официалната обществена информация да е издаден, а служебната обществена информация вече да е събрана или създадена и то от задължения субект, при и по повод на неговата дейност. За поисканата в случая информация не може да се приеме, че са изпълнени тези условия. За да се приеме, че определена информация е обществена, тя трябва да е свързана с обществения живот и достъпа до нея да се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация. В чл. 2, ал. 4 от закона изрично е изключено приложението му за достъпа до лични данни. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 9 ДР ЗДОИ, по смисъла на този закон "лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. Информацията, до която е поискан достъп в случая се отнася до лицето Венцислав Лазаров Григоров в качеството му на длъжностно и частно лице, т. е. това лице може да бъда идентифицирано пряко по начините, посочени в § 1, т. 9 ДР ЗДОИ, поради което исканата информация представлява лични данни по смисъла на ЗДОИ. На това основание, редът за достъп до информация по ЗДОИ е неприложим, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Доколкото от съдържанието на искането може да се направи извод, че е поискано предоставяне на информация за евентуално образуваните против Венцислав Лазаров предварителни производства /искането е формулирано по следния начин: "Кога, къде, по какъв повод са завеждани преписки /...предварителни производства/", както и за резултатите от тази производства, то следва да се отбележи, че исканата информация не е обществена, тъй като не попада в определението по чл. 2 ЗДОИ. За водените досъдебни производства следва да се прилагат нормите на НПК, които са специални по отношение тези на ЗДОИ. Редът за предоставяне на информация, събрана, създадена и съхранена при разследването и проверката по едно наказателно производство, независимо от етапа на досъдебната фаза, в която то се намира, е този по чл. 198, ал. 1 НПК. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ е изключено приложението на този закон за информация, за която в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване. Следва да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния състав на съда за това, че за да бъде предоставена, исканата информацията трябва да е налична, а не да се създава по повод на конкретното искане. Целта на Закона за достъп до обществена информация не е задължените субекти по чл. 3 да събират данни и да извършват дейности с цел създаване на конкретни отчети по заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация. Изложените в писмените бележки на касационния жалбоподател доводи за неспазване на предвидения срок за произнасяне на административния орган и за непосочване на реда за обжалване на акта, нямат отношение към допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение. Оплакването в писмените бележки, че текстът на оспореното писмо е с характер на уведомление, а не на решение, е неоснователно, тъй като страната е оспорила писмото пред съда именно като индивидуален административен акт, а същевременно по своето съдържание писмото представлява изрично волеизявление на административния орган по направеното от лицето искане за предоставяне на достъп до обществена информация, с което писмото изпълва съдържанието на определението за индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Неоснователно е също оплакването, че с оспорения акт административният орган се е произнесъл недопустимо, като е посочил, че заявлението е недопустимо и същото не следва да бъде разглеждано по същество. Въпреки че използваният в писмото израз е такъв, какъвто се посочва от касатора, то на практика административният орган е разгледал искането по същество и се е произнесъл по него, като е приел, че не следва да предоставя исканата информация, т. е. в действителност е постановил отказ. Първоинстанционният съд е постановил съдебното решение като е възприел обжалваното писмо с рег. № I-27841/30.110.2012 г. на министъра на вътрешните работи именно като отказ по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав