Определение № 50093 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2046/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на С. С. Ч., чрез процесуален представител адв.Т., срещу въззивно решение № 60 от 13.12.2021г. по в.гр.д.№269/2021г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което след отмяна на решение от 20.05.2021г. по гр.д.№463/2021г. на Районен съд – Дупница, е отхвърлен като неоснователен предявения от С. С. Ч. иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.439, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че С. С. Ч. не дължи на В. Г. В. сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 20.06.2012г. по нохд №478/2006г. по описа на ДнРС, както следва: главница в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 29.02.2020г. и мораторна лихва в размер на 16 028.90 лева, начислена за периода от 12.11.2005г. до 28.02.2020г., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д.№2020743400085 по описа на ЧСИ Е.Х., с рег.№743 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност. Производството е спряно с определение №50404 от 15.12.2022г. на основание чл. 292 ГПК, до приключване на производството по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Спирането е постановено тъй като предмет на разглеждане по това тълкувателно дело е правният въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му“, който е от значение за настоящото дело. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение №3/2020 от 28.03.2023г. Следователно, пречките за движението на настоящото дело са отпаднали и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение