Определение № 4284 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4259/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. М. против определение № 229/27.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 177/2022 г. от състав на АС – Бургас. Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на окръжен съд, с което е върната въззивна жалба, поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса за въззивното производство. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, свързани с приложението на нормата на чл.23 ЗОПДИППД /отм./. Съдът не се е произнесъл по искане за разрешение за извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, е констатирал липсата на плащане на държавна такса по подадената въззивна жалба, като е посочил, че производството по искането за разрешение за извършване на плащане с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки е приключило с постановяването на цитираните в определението съдебни актове. Така посочените правни въпроси не са били предмет на обсъждане и произнасяне от страната на въззивния съд, поради което са неотносими към производството по преценка допустимостта на касационното обжалване на определението на АС – Бургас. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС