Определение № 341 от 09.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3385/2018 г.

Делото е образувано по молба на С. К. Ц. и П. Г. Ц., уточнена от адв. Д. И. от АК – София за отмяна на влязло в сила въззивно определение № 26691/16.10.2017 г., постановено по гр.д. № 11412/2017 г. от Софийски градски съд. С това определение сезираният съд е прекратил производството по делото поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба. Същото е потвърдено от въззивния Софийски апелативен съд с определение № 177/17.01.2018 г.по ч.гр.д. № 6372/2017 г. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е недопустима, като подадена срещу акт, изключен от приложеното поле на чл. 303 ГПК. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита. В ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6, е изяснено, че определенията не подлежат на отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК, с изключение на определението, с което производството по делото е прекратено поради отказ от иска. Случаят не е такъв. В заключение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. МОТИВИРАН от горното, съдът