Определение № 4464 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3831/2026 г.

Образувано по частна жалба на Директора на Областна дирекция (ОД) на ДФ“Земеделие“ София – област, чрез ст.юрк.Ц. Петкова, против Определение №509 от 09.03.2026г. по адм.д.№1237/2025г. на Административен съд София-област (АССО), с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№7153 от 17.11.2025г., подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрк. Петкова, против Определение №2029 от 12.11.2025г. по същото дело на АССО. В частната жалба се твърди, че оспореното определение е неправилно и подлежи на отмяна. Съдът следвало първо да остави без движение подадената частна жалба против Определение №2029 от 12.11.2025г. и като не направил това извършил съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на постановеното определение. Ответницата по частната жалба Н. Й. Ц. от гр.Ботевград, чрез адв. М.Стоянова, оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Намира оспореното определение за правилно в хипотезата, разрешена с т.2 от Тълкувателно решение №1 от 21.01.2022г. на ВАС по т.д.№ №4/2019г., на ОСС I и II колегия. Иска оставяне в сила на определението. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира частната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна (по арг. на чл.236 вр. с чл.210, ал.2АПК), в преклузивния срок по чл.230 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна поради следното: С Определение № 2029 от 12.11.2025 г. по адм.д.№1237/2025г. по искане на Н. Й. Ц. от гр.Ботевград АССО спрял предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-230-6500/122#4 от 15.01.2024 г., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – София област. Именно посоченият издател на административния акт е бил конституиран като страна – ответник по делото пред АССО. Срещу това определение е подадена частна жалба вх. № 7153/17.11.2025 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез ст. юрисконсулт Ц. Петкова – пълномощник. Към жалбата е приложено пълномощно, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което процесуалният представител е овластен да подава частни жалби от негово име и от името на ДФ „Земеделие“. Верен, при това, е изводът на първоинстанционния съд, че частната жалба не е подадена от административния орган, участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, а от различен орган – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който от своя страна няма право на самостоятелно участие пред АССО. Обосновано АС е приел, че в случая не е налице неяснота относно подателя на жалбата: както в титулната част на частната жалба, така и в приложеното към нея пълномощно, подателят е еднозначно индивидуализиран като изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Затова и частната жалба не е страдала от нередовност поради неяснота от чие име е подадена. Напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че с подадената молба от 30.01.2026 г., с която директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – София област е заявил, че поддържа депозираната частна жалба и е поискал тя да се счита подадена от него, като е представено и пълномощно, издадено от този орган, по същество се иска замяна на частния жалбоподател с друг орган, което е недопустимо при липса на нередовности на подадената частна жалба. Съответни на закона са решаващите изводите на АССО, че частната жалба е била подадена от орган без процесуална легитимация да оспорва Определение № 2029 от 12.11.2025 г. по адм.д.№1237/2025г. в хипотезата, разрешена с т.2 на цитираното Тълкувателно решение на ВАС и правилно е била оставена без разглеждане. Предвид изложеното оспореното определение като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.236 вр. чл.213а, ал.2 и ал.7 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение