Определение № 143 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7373/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е образувано по повод подадената от Д. П. Е. жалба срещу определение от 10.11.2014г. по гр.д.№6037/2014г., четвърто г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение от 22.10.2010г., по гр.д.№ 965/2008г. на РС – Асеновград и потвърденото с него решение от 28.03.2011г., по гр.д.№ 3352/2010 г., на ОС Пловдив, подадена от същата страна. Ответниците по жалбата Д. А. Г. и А. Д. Г., чрез процесуалния си представител, са оспорили жалбата и са поискали присъждане на разноски в размер на 500 лева. С определение от 06.01.2015 г. Върховният касационен съд е потвърдил обжалваното от Д. Е. определение. С молба от 19.01.2015г. ответниците по жалбата Д. А. Г. и А. Д. Г., чрез процесуалния си представител са поискали допълване на определението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, като им бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Жалбоподателят Д. Е., чрез процесуалния си представител в молба от 20.02.2015г. е заявил, че не е налице основание за допълване на определението, тъй като липсват доказателства да е заплатено адвокатско възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. При постановяване на определението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото, а такова е било направено от процесуалния представител на ответниците по жалбата в своевременно подадения отговор на жалбата. По делото са представени списък за разноски и документ, озаглавен договор за правна защита и съдействие, но същият няма характер на разписка, тъй като не носи подпис на Д. А. Г. и А. Д. Г., а само на адв.А., т.е. липсва удостоверяване, че сумата от 500 лева реално е платена от страните. С оглед приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК правоимаща страна по вземането за разноски е ответник по касационната жалба, доколкото такива са били реално направени. В този смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР№6/2012г. ОСГТК на ВКС. Процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Този извод не противоречи на установеното с чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договор за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, а не в едностранно изготвен документ, какъвто е настоящия случай. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени, а в случая представеният по делото документ е едностранно изготвен от адвоката. Ето защо молбата за допълване определението на ВКС, като бъдат присъдени разноски на ответниците следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения, съдът