Определение № 50365 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2660/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Фарма химвет“ ООД против определение № 162/07.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 393/2021 г. от състав на ОС – Пазарджик. Ответникът по частната жалба не е представил писмен отговор. С обжалваното определение, съдът се е произнесъл по искане за изменение на постановеното по делото въззивно решение, в частта за присъдените в полза на ответника съдебни разноски. По отношение на договореното възнаграждение за адвокатска защита пред въззивната инстанция, съдът е приел, че се дължи възнаграждение в размер на 150 лева /180 с ДДС/, тъй като според състава на ОС І Пазарджик, възнаграждението по трудови дело е фиксирано в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в чл.7, ал.1, т.1 на 150 лева, независимо от това дали е налице материален интерес. Горния извод на съда е неправилен. Цитираната разпоредба та чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения касае искове за отмяна на незаконосъобразно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. По отношение на искове с материален интерес, какъвто безспорно е предявения иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение тази разпоредба е неприложимо, а минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На това основание, съразмерно с цената на неоснователния иск, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1272 лева, с ДДС. Състава на ВКС споделя изводите на въззивната инстанция, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност при новото разглеждане на спора, след връщането му за ново разглеждане от ВКС, като доводите в противната насока са неоснователни. Предвид изложеното, съдът