Определение № 11142 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. С., чрез адв.Николаев, против Определение №14857/15.08.2024г., постановено по административно дело №6264/2024г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му за обявяване нищожност на Заповед № РД – 18 – 4/09.03.2016г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, в частта ѝ относно одобряване на ПИ с идентификатор №68134.608.709. по кадастралната карта на район „Подуяне“, гр.София, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съдебният състав на Административен съд – София град е прекратил производството по делото, позовавайки се на вида на оспорения акт като такъв по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР и разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, в приложимата ѝ към момента на подаване на жалбата редакция (ДВ, бр. 57/2016 г.), съгласно която одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Предмет на обжалване пред административния съд е заповед, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, с която се одобрява кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ на район „Подуяне“, гр.София. Със следващата разпоредба на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР изрично е изключен съдебният контрол върху този вид актове. Приетата и влязла в сила законодателна промяна е с процесуален характер и има незабавно действие, като намира приложение спрямо всички оспорвания, извършени след нея. В Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 57 от 2016 г.) не е предвидено изключение при оспорване на актове, издадени преди това изменение на закона, поради което процесуалната за оспорване на заповедта е отречена от закона, включително досежно искане за обявяване нищожност на одобрената КККР, съответно подадената жалба или искане за нищожност против такъв акт е процесуално недопустима. Предвид изложените мотиви, атакуваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение