Определение № 12813 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11055/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. вр. чл.200, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от директора на дирекция " Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство" към Агенцията по вписвания, срещу определение № 17596 от 20.09.2024г., постановено по адм. дело №7465/2024г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено негово Решение № РД - 01 - 686/03.07.2024г. за оставяне без разглеждане на заявление за достъп до обществена информация с вх. № 66 -00 -1276/27.06.2024г., подадено от Т. Н. М. и преписката е върната за решаване на искането по същество. Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска обезсилване на определението, евентуално отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско от насрещната страна. Ответникът по частна жалба - Т. Н. М., чрез адв. Моллов в представен отговор, оспорва частната жалба. Моли определението като правилно да остане в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Частната жалба е недопустима. Оспореното определение е постановено в производство по чл.197 - чл.202 АПК по подадена жалба от Т. М. срещу Решение № РД -01 - 686/03.07.2024г., обективиращо изричен отказ на частния жалбоподател да разгледа по същество подадено от М. заявление за достъп до обществена информация. Постановеното определение от АС е определение по чл.200, ал.1 АПК, подлежащо на обжалване съгласно чл.200, ал.2 АПК от страните в административното производство. Частният жалбоподател - административен орган - издател на оспорения акт не е имал качеството на страна в административното производство, същият е придобил качество на страна едва в съдебното производство. Предвид изричната разпоредба на чл.200, ал.2 АПК и даденото тълкуване на същата с ТР №2/24.03.2021 г по тълк. дело № 10/2019 на ОСС на ВАС административният орган - издател на акта не е активно легитимиран да обжалва определението по чл.200, ал.1 АПК. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на адв. Моллов за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ,т.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ, което съгласно чл.7, ал.1, т.7 във вр. с чл.11 от наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя в размер на 400лв. Предвид изложеното и на основание чл.200, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение