Решение № 7653 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2012 г.

Решение № 7653 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 2174/18.09.2012 г., постановено по адм. дело № 2412/2011 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е изменен и отменен РА № 031005261/24.03.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, частично потвърден с Решение № 310/14.06.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, както и в частта, с която Дирекция "ОДОП" - гр. Варна е осъдена да заплати на "Дани- 7" ЕООД, гр. Русе разноски по делото в размер на 1646.06 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е кредитирал само част от събраните доказателства, като е игнорирал други, в резултат на което е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. Твърди, че неустановена по делото е останала материалната обезпеченост на доставчика "ВДФ Билд" ЕООД за осъществяването на договорените СМР, поради което формираният от решаващия състав извод за реалност на спорните доставки е неправилен. Сочи, че той противоречи на първоначалното заключение на вещото лице по проведената ССчЕ, а констатациите по допълнителното заключение на експерта необосновано са кредитирани от съда, тъй като са основани на частни писмени документи без достоверна дата. Относно частта по ЗКПО намира, че незаконосъобразно не е кредитирано заключението на вещото лице по изготвената в хода на ревизионното производство оценителна експертиза, която е имала за свой предмет именно пазарните цени на осъществените СМР. Навежда довода, че приложим спрямо СМР услугите е използваният от експерта метод на увеличената стойност, поради което съдът неправилно е игнорирал неговото заключение. Досежно частта на извършено увеличение на финансовия резултат с разходите за лихви и лихвите върху авансови вноски счита, че необосновано са кредитирани единствено изводите на вещото лице по изготвената ССчЕ, в следствие на което необосновано и в противоречие с материалния закон РА е отменен и изменен в тази му част. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА в горепосочените части, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Дани- 7" ЕООД, гр. Русе не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в частта по ЗДДС и основателност на същата в частта по ЗКПО. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Варна е изменил РА № 031005261/24.03.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 310/14.06.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ТД на НАП, в частта му, с която са установени задължения за лихви по авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО за м. 05.2008 г. от 1500 лв. на 147.30 лв. и за м. 03.2009 г. - от 500 лв. на 48.12 лв. и е отменил същия в частта, с която за "Дани - 7" ЕООД, гр. Русе са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 32 638.20 лв. главница и 5307.82 лв. лихва за д. п. месец 08.2009 г., допълнителни задължения за корпоративен данък - в размер на 20 186.29 лв. главница и 6490.39 лв. лихва за 2008 и 2009 г., както и в частта, с която са определени лихви по авансови вноски за м. 06. - м. 12.2008 г. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на оспорването в частта, с която за ревизираното лице са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 32 638.20 лв. главница и 5307.82 лв. лихва за д. п. месец 08.2009 г. първоинстанционният съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Това крайно заключение е основано на възприетата фактическа установеност, съобразно която през д. период м. 08.2009 г. "ВДФ Билд" ЕООД, в качеството си на доставчик, е издало на ревизираното лице, в качеството му на получател, 14 бр. фактури, с предмет на доставката "СМР по договор и акт обр. 19". В хода на ревизията е установено, че на 1.06.2009 г. между посочените дружества е сключен Договор за изработка за извършване на основен ремонт на недвижим имот - ресторант в комплекс "Снежна легенда 2", гр. Банско, собственост на "Дани - 7" ЕООД, по силата на който ревизираното лице е възложило на изпълнителя "ВДФ Билд" ЕООД осъществяването на уговорените СМР с машини, съоръжения, материали, транспорт и монтаж на изпълнителя. От своя страна възложителят е поел задължението да заплати на изпълнителя договорената сума от 195 829.20 лева в срок от 90 дни след съставяне на Акт. обр. 19. От представените дневни финансови отчети от ЕКАФП на доставчика е установено, че възложителят е осъществил съответните плащания в брой, като към издадените фактури са приложени подписани от страните Акт. обр. 19 за извършените строителни работи и опис на извършени дейности по договор, заверени копия на 33 бр. трудови договори за назначени от фирмата работници в строителството, ведомости за изплатени работни заплати за периода от 1.07.2009 г. до 31.08.2009 г., договор за наем на цех за дървен материал от 2.10.2007 г., свидетелства за регистрация на 2 бр. седлови влекачи, товарителници и пътни листи, издадени от "ВДФ Билд" ЕООД, както и счетоводни извлечения на сметка 411 "Клиенти". Констатирано е още, че "ВДФ Билд" ЕООД е включил процесните фактури в дневника за продажби за данъчен период м. 08.2009 г. и в СД за ДДС, но декларираният ДДС не е внесен в приход на бюджета. Въз основа на становищата на страните, съдът е приел, че спорът се концентрира върху материалната обезпеченост на доставчика, наличието на осъществени от същия калкулации по обеми на извършените СМР в натурално и стойностно изражение за установяване фактическата себестойност на извършените СМР, както и на аналитични регистри по дебита и кредита на сметки Материали, Продукция и Стоки, удостоверяващи разполагаемостта на ресурси за изпълнение на фактурираните СМР. В тази връзка по делото е проведена тройна комплексна съдебно - оценителна техническа експертиза и допълнителна такава, приета в о. с. з. на 10.04.2012 г., заключение по т. III. 1 от която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. След проверка в счетоводството на доставчика, експертите са установили, че материалите, необходими за ремонт на ресторант "Снежна легенда 2" в гр. Банско на обща стойност 75 000 лв. с ДДС са доставени на "ВДФ Билд" ЕООД от "Евростройпроект" ЕООД по осчетоводена фактура № 948/10.07.2009 г., а размерът на отчетените от "ВДФ Билд" ЕООД приходи от процесните услуги възлиза на сумата от 163 191 лв., която е идентична с общия сбор на данъчните основи по спорните фактури от м. август 2009 г. Вещите лица са уточнили, че себестойността на ремонтната услуга е в размер на 137 783.20 лв. и е осчетоводена по сметка 611 - Разходи за основна дейност, като са взети статии: дебит сметка 6111 - разходи за основна дейност - "Дани- 74" ЕООД, кредит сметка 6011 разходи за м/ли - ремонт ресторант "Снежна Легенда" - 2, кредит сметка 6021 - разходи за външни услуги - обект "Дани- 7" ЕООД, кредит сметка 604 - разходи за заплати, кредит сметка 605 - разходи за социални осигуровки. Сметка 6111 е приключена със сметка 703 - приходи от продажби на услуги, като са взети статии: дебит сметка 7031 - приходи от продажби на услуги - "Дани - 7" ЕООД и кредит сметка 6111 - разходи за основна дейност - "Дани- 74" ЕООД. Осчетоводена е също и печалбата от ремонта на ресторант "Снежна легенда-2" в гр. Банско, възлизаща на сумата от 25 407.80 лв., като са взети следните статии: дебит сметка 7031 - приходи от продажби на услуги - "Дани - 7" ЕООД и кредит сметка 123 - "печалби и загуби от текущата година". При тези фактически констатации, съдът е приел, че спорните услуги са реално осъществени, поради което с оспорения РА незаконосъобразно на ревизираното лице е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях и са начислени лихви за забава. Относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в резултат на осъществено преобразуване на финансовия резултат за 2008 и 2009 г. решаващият състав е констатирал, че по силата на договор за строителство от 5.03.2007 г., "Дани - 1" ЕООД е възложил на строителя "Дани - 7" ЕООД изграждането на самостоятелни обекти в комплекс "Снежна легенда 2" с обща застроена площ от 1 787.217 кв. м. за сумата от 402 000 лева с ДДС, платими след извършване на възложената работа. Установено е, че за изпълнените СМР ревизираното лице е издало фактура № 52/30.05.2008 г. на стойност 335 000 лева, при начислен ДДС в размер на 67 000 лева. С Договор за строителство от 27.11.2007 г. Пламен Илиев, действащ като ЕТ "Интерстийл - Даниела Маринова - Пламен Илиев " е възложил на строителя "Дани - 7" ЕООД изграждането на самостоятелен обект - жилищна сграда с гаражи в гр. Русе, ул. "Драч" № 4, за цена от 345 000 лева с ДДС. След анализ на представените заверени копия на количествено - стойностните сметки на вложените материали и издадените от ревизираното лице фактури, както и след като е констатирал, че визираният договор за строителство е сключен между свързани лица по смисъла на § 1, т. 34 от ЗДДС вр. § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, тъй като Пламен Илиев е управител и на "Дани -7" ЕООД, органът по приходите е възложил изготвянето на експертиза от вещо лице с оценителска правоспособност за определяне на пазарната цена на услугата СМР за изграждането на обектите по двата договора. При определянето й е използван методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена е определена след като себестойността на продукцията е увеличена с обичайната печалба съгласно § 1, т. 10, б. "в" от ДР на ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г., в резултат на което е прието, че пазарната стойност за услугата СМР за изграждане на апартаменти в к-с "Снежна легенда 2" възлиза на 826 962 лева без ДДС, а пазарна стойност на услугата СМР за изграждане на жилищна сграда с гаражи в гр. Русе възлиза на 352 777 лева без ДДС. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО с разликите между пазарните цени и договорените стойности на описаните услуги, органът по приходите е увеличил декларираните от "Дани - 7" ЕООД през 2008 г. и 2009 г. приходи от продажба на услуги. За да се произнесе по законосъобразността на РА в тази му част, съдът е съобразил описаните в РД процесуални действия, съобразно които на ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Приел е, че при липсата на мотиви за обстоятелствата, налагащи провеждането на ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК и конкретно основание, презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК е неприложима в производството по обжалването на РА. Наред с това е изложил доводи, поради които не следва да кредитира заключението на експертизата в ревизионното производство, тъй като нейният предмет е различен от този, уговорен във визираните договори за строителство. Последните предвиждат осъществяването на СМР, а експертизата е изследвала приходите от изграждането на апартаменти и жилищна сграда. Преценил е още, че използваният от експерта метод на увеличената стойност при извършената оценка е неприложим, тъй като за да се приеме, че е налице основанието по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, пазарната цена следва да е определена задължително по някой от методите, посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК при спазване разпоредбите на Наредба № Н-9/2006 г. Приел е, че методите, по които се определят пазарните цени, са методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на транзакционната нетна печалба и методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите са определени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, обн. ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г., предвиждаща, че методът на увеличената стойност се прилага в случаите на производство и последваща продажба на продукти и в случаите на предоставяне на услуги, когато производителят или лицето, което предоставя услугите, не добавя значителна стойност към стойността на продуктите или услугите в резултат на използването на нематериални блага или не използва високостойностни активи. Съдът е посочил, че приложението на някой от методите по Наредба № Н-9 следва да е обосновано с извършено реално съпоставяне на някой, няколко или на всички показатели, относими към конкретен метод или методи по Наредбата, а извод за това не би могъл да се формира при използваните от експерта данни от списание "Строителен обзор", Справочник за цените в строителството от 2007 - 2008 г., Наръчник за оценка на недвижими имоти. В обобщение решаващият състав е приел, че в тази връзка не следва да се кредитират и заключенията по проведената в хода на съдебното производство комплексна СОТЕ и две допълнителни такива, тъй като отново в техният предмет е допусната грешка. Преценил е, че оценката е следвало да бъде съобразена с изграждането на сградите до етап, следващ етапа, на който са оценявани сградите в експертизата, поради което осъществената оценка на етап "груб строеж" по см. На § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ е довела до определяне на пазарна стойност под действителната. Тъй като степента на завършеност на оценяваните обекти е по- напреднала от тази, която са оценили експертите, то въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е приел, че приходната администрация незаконосъобразно и неоснователно е коригирала данъчния финансов резултат на дружеството за 2008 г. и 2009 г. и в резултат на това неправилно е определила допълнителен корпоративен данък за внасяне и лихви за закъснение. Досежно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за данъчни цели с установените разходи за лихви от прилагане на режима на слабата капитализация в размер на 142 833.21 лв. решаващият състав е обсъдил представения Договор за банков кредит с ТБ "Инвестбанк" АД в размер на 850 000 евро и подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2008 г. с вх. № 1800И0004564/28.03.2009 г. Съобразно същата "Дани - 7" ЕООД не е попълнил Справка № 3 - Регулиране на слабата капитализация и не е отчел размера на непризнатите разходи за лихви, съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО. Въз основа на заключението на експертите по т. IV. 8 на назначената и приета комплексна СОТЕ, съдът е приел, че привлеченият капитал на дружеството за годината е по-малък от трикратния размер на собствения му капитал, поради което и на основание чл. 43, ал. 6 от ЗКПО режимът на слабата капитализация не следва да бъде прилаган по отношение на изтегления от ревизираното лице кредит. Отново на базата на второто допълнително заключение по проведената комплексна СОТЕ съдът е преценил, че с РА неправилно са определени/ начислени лихвите за внесените със закъснение авансови вноски за периода м. 05. - м. 12.2008 г., както и по невнесената такава за м. 03.2009 г., с оглед на което е изменил техния размер за м. 05.2008 г. и м. 03.2009 г. и е отменил РА, в частта му за м. 06. - м. 12.2008 г. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отменен РА относно установените допълнителни задължения за ДДС в размер на 32 638.20 лв. главница и 5307.82 лв. лихва за д. п. месец 08.2009 г. То е основано на обстоен анализ на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, преценени съобразно доказателствената им сила и тежестта на доказване, в резултат на което са формирани логически издържани и обосновани фактически и правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът необосновано е приел за установена материалната обезпеченост на доставчика и наличието на аналитично отчитане на спорните СМР по видове работи и обекти. Констатациите за това се базират на заключенията на експертите по допълнителната съдебно - оценителна техническа експертиза, изведени след осъществена цялостна проверка на документацията в счетоводството на доставчика. В тази му част заключението не е оспорено от касатора в хода на първоинстанционното производство и като обективно и компетентно дадено обосновано е кредитирано от съда. Релевираните едва с жалбата възражения и аргументи в тази връзка е следвало да бъдат своевременно заявени от жалбоподателя и след като това не е сторено, то с оглед установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в настоящото производство обсъждането на същите е недопустимо. При наличието на подписани между страните актове обр. 19 (количествено - стойностни сметки) за извършените строителни работи, 33 заверени копия на трудови договори за назначени работници в строителството, ведомости за изплатени работни заплати за периода от 1.07.2009 г. до 31.08.2009 г., свидетелство за регистрация на 2 бр. седлови влекачи, товарителници и пътни листи, издадени от доставчика, издадена от "Евростройпроект" ООД и осчетоводена фактура за закупуване на материалите, необходими за ремонта, както и надлежно осчетоводена себестойност на ремонтните услуги, обоснован и материално законосъобразен е изводът на съда, че спорните доставки са реално извършени. С оглед безспорността и установеността на останалите елементи от сложния фактически състав, чието проявление обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, решаващият състав е достигнал до правилното заключение, че не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и с РА незаконосъобразно е отказано признаването на претендираното материално субективно право. Отменяйки същия в тази му част, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Обратен извод следва досежно частта от атакувания съдебен акт, с която е отменен РА относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 и 2009 г. в резултат на извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството. В тази му част решението е постановено при съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на спора от фактическа страна, а от там и до необоснованост и материална незаконосъобразност. Настоящият състав споделя мотивите на съда във връзка с неустановеността на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и неприложимостта на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК спрямо констатациите в РА, но при изричното уточнение, че в случая данъчната основа не е определена по аналог, а по материалния данъчен закон. След като решаващият състав е приел, че както в проведената в хода на ревизионното производство експертиза, така и в заключенията на вещите лица по комплексната СОТЕ е налице грешка в предмета, то същият, с оглед установеното в чл. 160, ал. 1 вр. с ал. 3 и ал. 4 от ДОПК задължение за решаване на делото по същество, е следвало както да даде конкретни указания на органа по приходите в тази връзка, така и служебно да формулира относимата задача на експертизата, въз основа на която да събере данни за релевантните параметри на пазарните цени на осъществените СМР. Като не е сторил това, съдът е допуснал процесуални нарушения, които следва да се квалифицират като съществени, тъй като са довели до неизясняване на спора от фактическа страна и формиране на необосновани и материално незаконосъобразни изводи. Така констатираните касационни пороци на съдебния акт, ведно със забраната по чл. 220 от АПК, мотивират настоящият състав да приеме, че в тази му част решението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото същият следва да даде изрични указания на органа по приходите, че не сочи доказателства за размера на пазарните цени на спорните СМР съобразно приложимия по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. метод за определянето им и уговорения в договорите за строителство етап на завършеност на оценяваните обекти, както и служебно да назначи съдебно - оценителна експертиза, като формулира конкретно относимата задача, отговорите по която биха дали възможност за субстанциране на релевантните параметри на пазарните цени на СМР и решаване на спора по същество. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно в частта, с която е отменен РА относно осъщественото увеличение на счетоводния финансов резултат за данъчни цели на дружеството с разходи за лихви при прилагане на режима на слабата капитализация. При декларирана с ГДД за 2008 г. по чл. 92 от ЗКПО счетоводна загуба от 236 422.77 лв., която след извършено преобразуване формира данъчна загуба от 268 939.69 лв., както и посочен в баланса привлечен капитал от 1 362 000 лв. към 01.01.2008 г., 1 423 000 лв. към 31.12.2008 г., съответно собствен капитал в размер на 617 000 и 376 000 лв., правилен е изводът на съда, че приложението на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО е дерогирано от разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗКПО. Тя изключва режима на слабата капитализация, при условие, че половината от сбора на привлечения капитал към 01.01. и 31.12 на текущата година е по- малък от трикратния размер на собствения капитал. В случая, дори и след извършеното от органа по приходите увеличение на финансовия резултат, стойността на привлечения капитал е по-малък от трикратния размер на собствения, поради което обосновано и материално законосъобразно административният съд е приел, че в тази си част РА е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Решението е правило и в частта, с която е изменен и отменен оспореният РА относно начислените лихви за внесените със закъснение авансови вноски за периода м. 05. - м. 12.2008 г. и м. 03.2009 г. То е основано на констатациите на експертите по т. 6.1 и т. 6.2 от второто допълнително заключение по комплексната СОТЕ, които обосновано са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Изводите на вещите лица са съобразени с приложимата редакция на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗКПО, която сочи, че намалението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията, а с депозирането й данъчнозадълженото лице не дължи обезщетение за забава върху редуцирания размер, считано от периода, следващ периода, през който е подадена декларацията. В конкретния случай дружеството е подало декларация на 11.04.2008 г. и намалението на авансовите вноски за 2008 г. и 2009 г. е произвело своето действие от м. 05.2008 г. Депозирало е още и декларация от 12.02.2009 г., която е произвела действие от м. 03.2009 г. Въз основа на тези волеизявления обосновано е прието, че за периода м. 06. - м. 12.2008 г. дружеството не е в забава и не дължи начислените с РА лихви, а в частта относно м. 05.2008 г. и м. 03.2009 г. правилно е съобразено, че размерът на дължимите авансови вноски възлиза съответно на 1500 лв. и 500 лв.. При тези главници размерът на лихвата е в размера на посочените от съда суми от 147. 30 лв. и 48.12 лв., с оглед на които РА законосъобразно е изменен в тази му част. Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила в частта, с която е отменен РА № 031005261/24.03.2011 г. относно установените допълнителни задължения за ДДС в размер на 32 638.20 лв. главница и 5307.82 лв. лихва за д. п. месец 08.2009 г., както и в частта, с която РА е отменен относно осъщественото увеличение на счетоводния финансов резултат с разходи за лихви при прилагане на режима на слабата капитализация и в частта, с която е изменен и отменен оспореният РА относно начислените лихви за внесените със закъснение авансови вноски за м. 05. - м. 12.2008 г. и м. 03.2009 г. Решението следва да се отмени и върне за ново разглеждане от друг състав на съда в частта, с която е отменен РА относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 и 2009 г. в резултат на осъществено на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО преобразуване на финансовия резултат, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. Това налага и отмяна на решението в частта му за разноските съобразно материалния интерес по тази част от спора за разликата над 950.45 до присъдените 1646.06 лв. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото в тази му част първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение