Определение № 3412 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 908/2024 г.

Производството e по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез процесуалния представител юрк. Х. Корфонозова срещу Определение № 12134/07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11094/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/, седмо отделение. Твърди се неправилност на оспореното определение като се иска отмяната му и разглеждане на частната жалба срещу определението на Административен съд – Плевен по същество след съобразяване на изложените в нея фактически обстоятелства и се уважи изцяло. Ответникът – ЕТ „Н. – Н. Колев – С. Колева“ не изразява становище по основателността на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното определение и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 12134/07.12.2023 г. по адм. дело № 11094/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Определение № 1872/12.10.2023 г. по канд № 750/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, и е прекратено производството по адм. дело № 11094/2023 г. по описа на ВАС. С определението си Административен съд – Плевен, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 228 от АПК е спрял производството по канд № 750/2023 г. по описа на АС – Плевен до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване с определение по друго дело – определение № 113/31.01.2023г. по канд № 997/2022г. на АС – Хасково. В мотивите си тричленният състав на ВАС е приел, че определението на АС – Плевен не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, поради което частната жалба срещу него е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че инстанционен контрол на определението за спиране на съдебното производство е недопустим както в случаите, когато съдът спира висящо пред него производство заради отправено преюдициално запитване до СЕС, така и в тези при наличие на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Обжалваното определение е неправилно. Не се споделят изводите на тричленния състав на ВАС, че забраната за обжалване на определенията, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, се разпростира и върху определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от друг съд и по други дела във връзка с отправеното преюдициално запитване. Нормата на чл. 631, ал. 1 от ГПК изключва инстанционния контрол конкретно в случаите, когато запитването е отправено от съда по висящото дело, решаването на спора по което е преценено, че изисква съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. Спирането на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС поради отправено запитване по различно от висящото производство, безспорно изисква извършването на преценка за преюдициалност между делата. Задължение на съда е да прецени дали образуваното пред СЕС дело е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. При установяване на такава зависимост и необходимост от спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023 г., определението за спиране следва да подлежи на контрол за законосъобразност, с оглед възможността за ограничаване на правата на някоя от страните с неизвършването на процесуални действия за определен период от време. По тези съображения касационната инстанция следва да даде отговор дали подвигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от ГПК, дело. Предвид гореизложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на тричленния състав на ВАС за произнасяне по същество по подадената от Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия