Определение № 3175 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 215/2025 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№.9556/22.05.25 от адв.В. С. С. като процесуален представител на И. А. П. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.2470/ 16.05.25 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че с отговора на касационната жалба е претендирано заплащане на разноски; с молба от 11.02.25 са представени договор за правна защита с вписано адвокатско възнаграждение 1500лв. и платежно нареждане от 31.01.25 за платена сума 500лв.; с молби от 5.03.25 и 12.05.25 допълнително са приложени платежни нареждания /от 28.02.25 и 9.05.25/ за суми от по 500лв. При това положение се моли да се допълни определението в частта за разноските, като се присъдят общо 1500лв.-пълната сума на направените разноски. Ответната страна Х. С. Д. оспорва молбата, в това число с възражения за прекомерност и несъответност на договорения хонорар с положения труд. Настоящият състав намира, че молбата е недопустима. С определението по чл.288 ГПК касационната жалба на Х.Д. е намерена за частично недопустима и оставена без разглеждане, а по отношение на останалата й част не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е разгледал направеното с отговора на жалбата от И. П. искане за присъждане на разноски, намерил е, че такива се полагат с оглед резултата от спора, и е присъдил на основание чл.78 ал.3 ГПК 500лв. за платен адвокатски хонорар. При това положение направеното с молбата от 22.05.25 искане съставлява такова за изменение на определението в частта за разноските /а не за допълването му/. Съгласно изричната разпоредба на чл.80 ГПК, обаче, представянето на списък с разноски най-късно до приключването на последното заседание в съответната инстанция е условие за допустимост на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските /в този смисъл и т.9 от ТР 6/12 от 6.11.13 ОСГТК на ВКС/. Касае се за императивна разпоредба, която не е била спазена - списък с разноски не е бил представен нито с отговора на касационната жалба, нито до датата на насроченото закрито заседание /в това число и до настоящия момент/. При това положение не е налице положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, което води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на определението в частта за разноските. Предвид изложеното молбата по чл.248 ГПК ал.1 пр.2 ГПК е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, състав на ІІІ ГО,