Определение № 11305 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Карго сервиз“ ООД, гр. Габрово, подадена чрез процесуалния представител адв. Събева, срещу определение № 1046 от 07.08.2024 г., постановено по адм. дело № 180/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на определение № 911 от 05.07.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Претендира се отмяната му и постановяване на друго определение, с което да се уважи искането за присъждане на разноски, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на дружеството сумата в размер на 1250 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Ответникът – Б. П. М., не изразява становище по частната жалба. Ответникът – главен архитект на община Севлиево, в писмен отговор на частната жалба, чрез пълномощника си адв. Янков, изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С определение № 911 от 05.07.2024 г., постановено по адм. дело № 180/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово, съдът е оставил без разглеждане възражение до Община Севлиево, подадено от Б. П. М. срещу инвестиционен проект и разрешение за строеж за обект: „Основен ремонт на съществуващ търговски обект в УПИ XV, кв. 105 А по плана на гр. Севлиево“ и е прекратил производството по делото. След постановяване на съдебния акт, по делото е постъпило искане от „Карго сервиз“ ООД за допълване на определение № 911 от 05.07.2024 г., постановено по адм. дело № 180/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово в частта за разноските, като в него се твърди, че със съдебния си акт, съдът не се е произнесъл по отношение на разноските, въпреки изрично направеното от страна на дружеството искане в тази насока. По така постъпилото искането е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което Административен съд – Габрово е оставил без уважение искането на дружеството, като е приел, че то е направено своевременно, но не са представени доказателства за реалното извършване на разходи преди постановяването на определението, с което производството по делото е прекратено. Прието е от съда също така, че представеният едва с искането за допълване на определението в частта за разноските договор за правна защита и съдействие е без конкретна дата на сключване в него, поради което дружеството не е доказало извършването на реални разходи преди постановяването на съдебния акт по делото. Определението е правилно. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. В хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК, какъвто е настоящият случай, право на разноски при прекратяване на производството имат и заинтересованите страни, за които съдебният акт е благоприятен. Правото на страната за присъждане на разноски обаче не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със съответно искане в този смисъл заявено своевременно – преди постановяване на съдебния акт, да е свързано с извършени съдопроизводствени действия от съответната страна и с направени разноски за процесуално представителство, заплатени преди прекратяване на производството. В настоящия случая Административен съд – Габрово правилно е приел, че независимо от своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на „Карго сервиз“ ООД и обстоятелството, че попада в хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК, разноски на дружеството не следва да бъдат присъждани, тъй като не са изпълнени останалите изброени по-горе условия. В хипотезата на приключване на съдебното производство в закрито съдебно заседание заинтересованата страна може да представи доказателства за извършването на съдебни разноски най-късно с подаване на искането за допълване на съдебния акт по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като тези претендирани разноски – адвокатско възнаграждение, следва да са заплатени преди прекратяване на делото. В случая по делото с молбата за допълване на прекратителното определение, в частта на разноските, е представен договор за правна защита и съдействие, който е без дата и не може да удостовери кога реално е извършено посоченото в него плащане за оказване на правна помощ на страната. Така представеният договор не сочи на направени разноски за процесуално представителство, заплатени преди прекратяване на производството, каквото е изискването за уважаване на тази акцесорна претенция. Поради и това правилно административният съд е оставил без уважение искането на „Карго сервиз“ ООД за допълване на определението в частта за разноските. По изложените съображения обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 236 от АПК,