Решение № 3769 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11238/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и след. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Социални услуги - Домашен социален патронаж“ – Тетевен, подадена чрез адв. Стоянов, срещу решение № 1350/21.08.2025 г., постановено по адм. дело № 303/2024 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалба против Експертно решение (ЕР) № 00217 от зас. № 048 от 16.05.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ. Излага доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че НЕЛК се е произнесъл по недопустима жалба на ТП на НОИ, с оглед наличието на гриф „влязло в сила“, поставен от служител на РКМЕ – РЗИ Ловеч върху ЕР № 00183/084/26.09.2023 г. на ТЕЛК при МБАЛ – Троян” ЕООД, с което е анулиран оспореният болничен лист № 2023573261/01.09.2023 г. Твърди, че Д. В. не е страдал от заболяване, което да обоснове ползването на отпуск за временна нетрудоспособност. Претендира разноски по делото. Ответникът - НЕЛК, в писмен отговор, подаден чрез юриск. Дурчова, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. М. В., чрез адв. Лозанова, в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Развити са съображения за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски за касационното производство. Ответникът - ТЕЛК – Общи заболявания към „МБАЛ – Троян” ЕООД, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Ответникът - Териториално поделение на НОИ – Ловеч, не изразява становище по жалбата. Ответникът - Агенцията за хората с увреждания (АХУ), не изразява становище по жалбата. Ответникът - Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Ловеч, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалбата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на разглеждане в производството пред АС - Ловеч е ЕР № 00217 на НЕЛК – Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ, взето на зас. № 048 от 16.05.2024 г., с което е потвърдено ЕР № 00053 от зас. № 029 от 14.03.2024 г. на ТЕЛК при „МБАЛ - Троян“ ЕООД, потвърждаващо болничен лист (БЛ) № Е20232573261 от 07.09.2023 г., издаден от ЛКК при „МБАЛ - Троян“ ЕООД на лицето Д. М. В.. За да отхвърли жалбата на „Социални услуги - Домашен социален патронаж“ – Тетевен, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно- производствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби на Закона за здравето (ЗЗ) и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Посочил е, че по делото са налице категорични данни, че Д. В. не е можел да работи поради здравословното си състояние, т.е. бил е в състояние на временна неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) за периода, посочен в БЛ № Е20232573261. Достигнал е до заключение, че е спазено изискването на чл. 51, ал. 2 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно което НЕЛК се произнася по същество относно правилното приложение на относимите правни норми въз основа на медицинската и друга документация, които вече са били събрани от страна на ТЕЛК. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Административният съд изчерпателно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка по чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съобразно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК съдът е назначил съдебно- медицинска експертиза (СМЕ) и съдебно- техническа експертиза (СТЕ), необходими поради нуждата от специални знания за изясняване на съществени за изхода на делото въпроси. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснована преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и компетентно изготвените експертни заключения по приетите без оспорване от страните СМЕ и СТЕ. Противно на твърдяното в касационната жалба, тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Към обжалвания съдебен акт са изложени мотиви, в които, в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК, са посочени становищата на страните, установените по делото факти и формираните правни изводи по прилагането на закона. По отношение наведените от касатора възражения за недопустимост жалбата на ТП на НОИ срещу ЕР № 00183 от зас. № 084 от 26.09.2023 г. на ТЕЛК настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в случай, че е считал жалбата на НОИ срещу посоченото ЕР на ТЕЛК за недопустима, то осигурителят е имал възможност както да изложи тези свои възражения в хода на оспорването на това ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК, така и да обжалва ЕР № 00058/29.01.2024 г. на НЕЛК – Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ, с което ЕР № 00183/26.09.2023 г. на ТЕЛК при „МБАЛ - Троян“ ЕООД е отменено и преписката е върната за ново произнасяне и ново освидетелстване. По делото няма данни това да е сторено, а извършването на косвен съдебен контрол на влязлото в сила ЕР № 00058/29.01.2024 г. на НЕЛК в настоящото производство е недопустимо. На следващо място, от страна на първоинстанционният съд надлежно са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на ЕР № 00217 на НЕЛК, от заседание от № 048, проведено на 16.05.2024 г. Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно който, в относимата редакция, НЕЛК може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. От АС - Ловеч не са установени факти и обстоятелства, които да представляват грешки и пропуски в експертното решение на ТЕЛК и които биха мотивирали НЕЛК да отмени решението на ТЕЛК. Легална дефиниция за "временна неработоспособност" се съдържа в § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ и чл. 6, ал. 1 от НМЕ, която предвижда, че временната неработоспособност е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санитарно – курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран човек от семейството, належащо придружаване на болен човек от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане на здраво дете до 12- годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. Актът, с който се установява временната неработоспособност е болничният лист. Последният, по своя характер е административен акт и издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причината за същата, нейната продължителност, а също и правото на отпуск за временна неработоспособност. От друга страна, изрично в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от НМЕ е указано, че отпускът за временна неработоспособност се разрешава от здравните власти чрез болничен лист, т. е. болничният лист е релевантния акт по отношение на установяването на временната неработоспособност. Съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, ЛКК взема решение по здравословното състояние на лицата след задължителен клиничен преглед и представен документ за самоличност. По делото се установява, че на 01.09.2023 г. е извършен преглед, при който е потвърдено заключението на лекуващия лекар и резултата е отразен в КДБ/СО № 455/01.09.2023 г., описващ [заличен текст]; направление за хоспитализация, резултат от ЕКГ, проведени консултации с кардиолог и съдов хирург, резултат от лабораторно изследване и др. В консултацията със съдовия хирург са описани [заличен текст]. В тази връзка, съдът е обсъдил приложимите правни норми досежно правилата за издаване на ЕР на НЕЛК като административен акт, при което е достигнал до обоснования и правилен извод, че не са допуснати нарушения на изискванията по чл. 146 от АПК, които да представляват основание за отмяна на акта. Съгласно редакцията на чл. 39, ал. 2, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ към момента на издаване на оспорения административен акт, лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи: а) когато необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар; б) когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието; в) когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви "а" и "б", както и с указания за извършване на контролни медицински изследвания. В случая при повторното произнасяне, ТЕЛК е съобразила указанията на НЕЛК, попълнила е медицинската документация и е извършила преглед на лицето. Приложени са заверени копия на документацията от и.з. № 1987/01.09.2023 г., в това число и Медицински протокол на ЛКК с Решение № 346/07.09.2023 г., в който са регистрирани издадените болнични листове за временна неработоспособност - № Е20232573261 и № Е20232573262. При проверка на това решение НЕЛК е счел, че с оглед представената медицинска документация е обоснован извода за установяване на временната неработоспособност на Д. М. В.. С изменението на чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ и по- специално след отмяната на ал. 2 и ал. 3 от същия (ДВ, бр. 62/2018 г., в сила от 27.07.2018 г.), НЕЛК се произнася само по документи. Тя няма право дори по своя преценка да извършва преглед на освидетелстваното лице. След тези промени, НЕЛК се произнася само по правото, а установяването на фактите относно здравословното състояние на лицата действително е в правомощията единствено на органите на медицинската експертиза. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от ЗЗ. В случая от НЕЛК обосновано е прието, че в представената медицинската документация са били налични, актуални и достатъчни резултати от изследвания и консултации, с оглед диагностичното и функционално изясняване на състоянието на В.. По тези съображения съдът приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон, тъй както НЕЛК се е произнесла въз основа на наличната медицинска документация, съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и съобразно правомощието си по чл. 51, т. 3 от същия нормативен акт като е потвърдила изцяло решението на ТЕЛК. Изложените в касационната жалба твърдения за допуснати нарушения при издаването на болничните листове на ответника по касацията В., не са подкрепени от надлежни доказателства. В тази връзка не е оспорено заключението на изслушаната по делото експертиза, която е обосновала обективното състояние наложило издаването на актовете за временна неработоспособност. Съгласно становището на експерта В. има ясно [заличен текст], като прегледа му е бил обстоен, проведен заедно със съдов хирург. Вещото лице изрично е уточнило, че преценката за наложилата се хоспитализация на лицето е била изцяло на лекуващия лекар като по принцип поставената му диагноза не представлява пряка опасност за живота, но в случая първоначално е имало съмнения за по- тежки последствия. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника НЕЛК за присъждане на сторените в касационното производство разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на НЕЛК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,25 евро. От страна на ответника Д. М. В. също е направено искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и пълномощно. По делото обаче не са налице доказателства за реално заплащане на претендирания адвокатски хонорар, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,