Определение № 9036 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9208/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на П. Й. Д. и В. С. П. против определение № 18944 от 03.06.2025 г. по адм. дело № 4927/2025 г. на Административен съд София– град, с което са оставени без разглеждане жалбите им против писмо изх. № РБН24-ГР94-819/8/ от 11.04.2025г. на кмета на район „Банкя“, Столична община и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Молят определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – кметът на район „Банкя“, Столична община, оспорва частните жалби и моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбите, подадени от П. Й. и В. П. против писмо изх. № РБН24-ГР94-819/8/ от 11.04.2025г. на кмета на район „Банкя“, Столична община, следва да бъде споделен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на оспорения съдебен акт. С цитираното писмо двамата оспорващи са уведомени, че при проверка е констатирано подробно описано незаконно строителство, извършено от тях в УПИ XIV -1531А, кв. 14 по плана на в.з. Банкя. Същите са информирани, че ако строежът не бъде премахнат доброволно, административният орган ще инициира процедура по чл. 225а ЗУТ за премахването му принудително. Следователно оспореното писмо е с уведомителен характер и известява адресатите за бъдещите действия, които административният орган би могъл да предприеме съгласно закона. Същото не представлява властническо волеизявление, не засяга права и интереси на оспорващите като негови адресати и не създава задължения за тях, поради което не може да се квалифицира като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Ето защо обжалваното писмо не подлежи на съдебен контрол. Оспорващите биха могли да защитят правата си като обжалват заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, ако такава бъде издадена.Това обоснова законосъобразност на крайните изводи на административния съд за недопустимост на подадените жалби, оставянето им без разглеждане и прекратяване на съдебното производство при условията на чл. 159, т. 1 АПК. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,