Определение № 4360 от 29.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2405/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Ню Естейтс“ ООД чрез пълномощник адв. Св. Л., срещу определение № 1023 от 05.03.2025 г. по гр. д. № 2184/2024 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., с което без разглеждане като недопустима е оставена подадената от дружеството касационна жалба срещу въззивното решение № 261134 от 13.09.2023 г. по в. гр. д. № 4417/2018 г. на Софийския градски съд. Данните по делото сочат, че касаторът е участвал в производството в процесуалното качество на трето лице - помагач на страната на ответника по иск с правно основание чл. 108 ЗС „Киа Моторс България“ АД, с ново наименование „Киа Импорт“ АД, заличено като търговец в ТР на 18.04.2019 г. поради приключила ликвидация. С оглед на това обстоятелство въззивното производство е завършило с решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт в частта му по този иск (който е бил отхвърлен) поради липса на надлежна страна и производството по делото е прекратено. В тази хипотеза съставът на ВКС е намерил, че за третото лице - помагач на страната на ответника, не съществува правен интерес от подаването на касационната жалба поради това, че производството е приключило в негова полза. Посочено е в обжалваното определение, че правен интерес не е налице и по отношение на останалата част на въззивното решение, доколкото същата касае обективно съединен иск по чл. 124 ГПК срещу други ответници, различни от дружеството, на страната на което е привлечено „Ню Естейтс“ ООД, и съответно същото не е обвързано от мотивите на въззивното решение в тази им част. В частната жалба „Ню Естейтс“ ООД аргументира тезата за неправилно прекратяване на производството в частта му по иска по чл. 108 ЗС, като изтъква, че доколкото искът е бил отхвърлен с първоинстанционното решение и това препятствало възможността ищцата да предяви нов иск със същия предмет, но вече против самия него като главна страна, то нямало как да се сподели тезата за липса на правен интерес от касационното обжалване поради това, че резултатът бил благоприятен за него. Счита, че няма пречка производството да продължи, въпреки настъпилото прекратяване на правосубектността на конституираната главна страна - ответник по предявения ревандикационен иск. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на състава на ВКС за произнасяне по наведените основания за допускането на касационната жалба до разглеждане по същество. Насрещните страни в производството не са взели становище по жалбата. След преценка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че е сезиран с процесуално допустима частна жалба, която е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на последващ инстанционен контрол определение на състав на касационната инстанция, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения: В съдебната практика и в правната теория се приема, че правото на иск съществува и производството по него е процесуално допустимо, доколкото и докогато същото се води между надлежно процесуално легитимирани страни, а именно така наречените главни страни в процеса - тези, от името на които се води производството (ищец и ответник), и чийто спор се цели да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. По отношение на подпомагащите страни се приема, че те не упражняват свое право на иск, а встъпват в образуваното дело между главните страни, за да подпомогнат в свой интерес упражняването на правото на иск на подпомаганата от тях страна. Именно поради това и техните процесуални права са по-ограничени, за разлика от тези на главните страни в производството. Чрез привличането на подпомагаща страна привличащата страна цели да улесни защитата си срещу насрещната страна, както и да обвърже привлеченото лице със силата на мотивите на съдебното решение. Поради това третото лице може да упражнява своята възможност да води процес относно чуждо спорно право, доколкото е налице висящ процес. В него то има право да извършва всички съдопроизводствени действия по смисъла на чл. 221, ал. 1 ГПК (с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора), за да брани пряко не свое, а чуждо - на подпомаганата главна страна, субективно материално право, което е предмет на спора по делото. Такова активно участие и извършване на процесуални действия от третото лице поначало е и в негов интерес, но в рамките на спора между главните страни по делото. Следователно, правният интерес от обжалване произтича от интереса, който е обусловил привличането, респ. - встъпването на третото лице. С обжалването третото лице цели защита на интересите на подпомаганата страна, като интересът произтича и от задължителната сила на мотивите на решението по чл. 223, ал. 2 ГПК в отношенията между подпомагащата и подпомаганата страна. Действително, наличието на висящ процес крепи правосубектността на страните, но в хипотеза като разглежданата по настоящото дело правен интерес да обжалва въззивното решението е налице само за ищеца по делото, тъй като такъв съдебен акт като постановения от въззивния съд, е неблагоприятен само за него. Третото лице - помагач участва в процеса, за да издейства благоприятно решение за страната, на която помага, в защита на своя интерес, а този резултат в случая е постигнат, щом като е изгоден за подпомаганата от третото лице страна (определение № 317 от 03.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1367/2008 г. на ВКС, V-то г. о., определение № 330 от 09.10.2008 г. по гр. д. № 1565/2008 г. на ВКС, V-то г. о., определение № 482 от 30.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1683/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 138 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4169/2017 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 2770 от 24.10.2024 г. по ч. т. д. № 2260/2024 г. на ВКС, I-во т. о.). От изложеното следва, че в случая не съществува за третото лице - помагач на ответника, правен интерес от обжалване на въззивното решение в частта за обезсилване решението на първоинстанционния съд и прекратяване на производството. Още по-малко такъв интерес е налице по отношение на частта от въззивното решение, с което съдът е разгледал иск, по който нито подпомаганата страна, нито третото лице - неин помагач, са страни. При това положение правилно предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане като недопустима подадената от „Ню Естейтс“ ООД касационна жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 4417/2018 г. на Софийския градски съд и постановеното от него определение следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,