Определение № 7383 от 01.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6531/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл.166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез гл. юрк. К. Райкова като процесуален представител, против определение № 482 от 26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 115/2026 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Наведени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт с твърдения, че не са доказани предпоставките по чл.166, ал.2 вр. с ал.4 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед, която към датата на произнасянето на съда е изпълнена. Иска се отмяна на определението и постановяване на друго за отхвърляне на искането. Ответникът – Д. Р. М., не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С оспореното определение, по искане с жалбата на Д. Р. М., съдът е спрял предварителното изпълнение на заповед № 8121К-4980/27.02.2026 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл.165, ал.1, ал.2, предл. второ и ал.3 от ЗМВР, старши комисар Д. Р. М. – директор на Областна дирекция на МВР – Ловеч, е временно преназначен за срок от една година на ръководна длъжност директор в „Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ към ръководството на МВР. За да постанови горния резултат съдът е приел, че предмет на оспорване по делото е заповед, издадена на основание чл. 165, ал.1, ал.2, предл. второ и ал.3 ЗМВР, жалбата срещу която не спира изпълнението й съгласно нормата на чл. 165, ал. 6 ЗМВР, но допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, според правилото на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. С оглед на горното и обстоятелствата в конкретния случай, съдът е констатирал, че жалбоподателят е доказал, че предварителното изпълнение на заповедта би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Последната се свързва със затруднения за полагане на грижи за двете му деца в ученическа възраст – съотв. на 14 г. и на 18 г., които е отглеждал и възпитавал съвместно със съпругата си. Според изложените мотиви в определението, твърденията за изпълнение на семейните и родителските задължения на Д. М. са в синхрон със законовите му задължения по чл. 68 от Семейния кодекс и чл. 8 от Закона за закрила на детето, и доказват реална възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди, които са противопоставими на обществения интерес, защитен от законодателя с допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Оспореното определение е неправилно. Същото е постановено в противоречие с материалния закон и не е обосновано от доказателства по делото. Формираните от административния съд мотиви за основателност на искането на жалбоподателя са незаконосъобразни. Както се посочи, с процесната заповед по чл. 165, ал.1, ал.2, предл. второ и ал.3 ЗМВР, старши комисар Д. Р. М. – директор на Областна дирекция на МВР – Ловеч, е временно преназначен за срок от една година на ръководна длъжност директор в „Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР“ към ръководството на МВР. Съобразявайки разпоредбата на чл. 165, ал.6 ЗМВР, правилно съдът е констатирал, че подадената жалба не спира изпълнението на административния акт, тъй като предварителното му изпълнение е допуснато по силата на закона. Правилни са и изводите, че доколкото в ЗМВР не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като последният носи доказателствената тежест за установяването им. Противно на приетото в обжалваното определение, обаче, в случая, оспорващият не е установил вероятност от причиняване на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, в резултат на предварителното изпълнение на заповедта, нито настъпването на нови обстоятелства. В хипотезата на предварително изпълнение, допуснато по силата на закона, която е налице при издаване на процесната заповед за временно преназначаване поради служебна необходимост, значимият обществен интерес е презюмиран от законодателя, а адресатът следва да установи, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Доказване на вреди с такъв характер, които в случая оспорващият свързва с интересите на децата, респ. с родителските си задължения, не е проведено пред административния съд, а изводите в обратен смисъл в обжалваното определение са необосновани и неправилни. Освен, че твърденията на служителя не са подкрепени с доказателства, но и сочените семейни и родителски ангажименти не обосновават необходимост от спиране на допуснатото предварително изпълнение, защото не установяват личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост от защитения от закона обществен интерес. Изложеното е относимо и за поддържаните от служителя съображения, че преназначаването му в друго населено място и на друга длъжност е свързано с финансови разходи за жилище и транспорт, както и с негативен ефект върху неговия престиж. Макар и вероятни да настъпят сочените последици произтичат от административния акт, а не от неговото предварително изпълнение. Неоснователни са съображенията на служителя, че в резултат на преназначаването му, ще се затрудни работата и изпълнението на законовите функции на ОДМВР - Ловеч за защитата на обществения ред и предотвратяването на престъпленията. Несъмнено в интерес на обществото е да се гарантира посочената дейност на дирекцията, но този обществен интерес не може да се дефинира като вреди за конкретната личност, дори и ако е изпълнявала ръководни функции. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че не са налице предпоставките по чл.166, ал.2 вр. с ал.4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед, поради което оспореното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Дължимо е произнасяне с определение по реда на чл. 235 от АПК, с което да се отхвърли като неоснователно искането на Д. Р. М. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 8121К-4980/27.02.2026 г. на министъра на вътрешните работи. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение